Tag Archive for: ограничаващи убеждения

Капанът “това само аз го мога”

Не е тайна, че времената се променят и светът се развива. Днешният 21-ви век се характеризира със значително по-забързано ежедневие и завишени нива на стрес. Как се отразява тази висока динамика на нашето поведение и какви навици развиваме вследствие от него? На работещите майки се налага да функционират под още по-голямо напрежение и бързо темпо, затова при тях резултатът се проявява още по-ясно.

Това, което често се случва е, че попадаш в капана “това само аз го мога”. Какво означава това? Означава, че бързайки, съзнателно или не, започваш да изземваш чуждите задължения, погрешно смятайки, че така нещата ще се случват по-бързо и за всички ще е по-лесно. Тази представа обаче е изключително неточна.

Опитвайки се ти да свършиш всичко, от една страна рискуваш сама ти да се претовариш и в даден момент да прегрееш, от друга – обезсилваш хората, лишавайки ги от възможността да се справят сами с дадена задача.

Това е особено съществен проблем, когато се случва в рамките на семейството. За да добиеш по-ясна представа за какво говоря, нека разгледаме няколко примера. Детето ти е на 3 годинки и тепърва се учи да се обува само. Сутрин бързаш да го оставиш на градина, за да не закъснееш за работа. Затова всеки ден, вместо да го оставиш да се справи само, го обуваш ти, с цел да не се бавите. На пръв поглед този жест изглежда твърде дребен за да се подозира, че би могъл да му се отрази в дългосрочен план. По този начин обаче, ти индиректно му казваш “Ти не можеш да се справиш сам/сама”. Впоследствие детето развива ниска самооценка и погрeшната представа, че не може да се справи само в живота като цяло. Много работещи майки изграждат навика, да отнемат и задълженията на своя съпруг или партньор (бащата на детето). Особено що се отнася до грижата за децата, дома и семейството като цяло. Отнемайки правото на мъжа, да заема своята роля на глава на семейството, ти отново го обезсилваш. Показваш му, че му нямаш доверие и че не вярваш във възможностите му да се грижи за семейството си. Това би накарало мъжа да се чувства подтиснат, неоценен и излишен. Ако той свикне да се смята за такъв, след време напълно отвиква от навика да полага каквито и да било старания, смятайки, че те не са желани. Предполагам сама виждаш как това лесно се превръща е причина за влошаване на взаимоотношенията.

И виж как се получава омагьосаният кръг: партньорът ти иска да се грижи за семейството, детето иска да се учи да е самостоятелно, ти обаче се притесняваш да им дадеш необходимото пространство да се научат на това и започваш да изземваш задълженията им. Постепенно те свикват с мисълта, че са неспособни да се справят сами и ти започваш да се наторяване все повече и повече. А ако просто им дадеш нужното време, насоки и търпение, всичко ще върви по-гладко. Само се замисли, колко много време и енергия би имала, ако част от задълженията, които си си вменила, бъдат поети от другиго. 

Четейки това, вероятно си успяла да установиш наличието на този проблем и в собственото си ежедневие и се чудиш защо се е получило така и как можеш да обърнеш тенденцията. Ето тук идва моята роля. Във видеото по-долу ще поговорим за капана “това само аз го мога”. Какво кара целеустремените дами (особено работещите майки) да попадат в него? Какво се случва, когато се озовеш в този капан? Защо е толкова важно да не отнемаш силата на хората, дори да знаеш, че ти ще се справиш по-добре? Защо е важно да оставиш всеки да действа и да се учи, спрямо собственото си темпо? Кога мъжете се затрудняват да влязат в ролята на глава на семейството и как влияе разликата в условията на израстване на момчетата и момичетата.

Задача: Замисли се – смяташ ли, че си заседнала в капана “това само аз го мога”? Какви убеждения стоят зад навика ти да се нагърбваш с всичко? Кои задължения биха могли да бъдат поети от другиго, за да не се претоварваш ти?

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

 

 

Защо чашата трябва да бъде винаги наполовина пълна

Всички сме се срещали с принципа на чашата, която за едни е наполовина пълна, а за други – наполовина празна, в зависимост от вътрешната нагласа и начина си на мислене. Но защо е толкова важно ти да я виждаш наполовина пълна?

Искам да си представиш следната примерна ситуация

Ставаш сутринта, борда и отпочинала, всичко е наред, но в някакъв момент нещо решава да се обърка. Колата не може да запали, закъсняваш за работа, а когато стигнеш се оказва, че си забравила ключовете си за вкъщи. И както си била в чудесно настроение, изведнъж се оказваш разбалансирана, което прави съзнанието ти уязвимо и податливо на негативни мисли. Сега мислите ти преминават в друга нагласа. Започваш да се притесняваш какво може да се обърка още преди то да се е случило. Вече изпитваш само тревога и напрежение. Емоциите ти се завъртат около негативното и тръгват надолу по спиралата. Оттам не следва нищо добро.

Въпросът ми към теб в такива моменти е: Защо допускаш този дисбаланс до себе си? Самата ти знаеш най-добре как това твое състояние само пречи едновременно на теб и на близките ти.

Не оставяй негативните мисли да надделеят. Можеш да си спестиш всичко това, ако разбереш и започнеш да прилагаш няколко принципа. Именно тях ще ти обясня във видеото по-долу. Ще поговорим за това, колко важна положителната нагласа и как да я поддържаме, за да предотвратиш бъдещи падения. Ключов момент в това е умението за идентификация на емоциите, за което също ще намериш информация във видеото.

С тези знания ще съумееш да управляваш емоциите си по-добре, а това е фундаменталният елемент за генериране на резултати и благополучие в живота. Поддържайки позитивната си нагласа, не само ще постигаш личните си цели с лекота, но и ще допринесеш и за пълноценното отглеждане на децата си, докато се наслаждаваш на всеки един миг, прекаран с със семейството.

Задача: Помисли в какви ситуации най-често си склонна са се поддаваш на негативните мисли. Идентифицирай емоциите, които изпитваш в такива моменти. С какви положителни убеждения можеш да замениш негативните такива, когато те се появат.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Капанът “трябва”

Със сигурност не веднъж си се улавяла да изпълняваш задача, просто защото “трябва”. Просто защото е в списъка ти със задължения и няма кой друг да се заеме. Поне така си решила ти. Защо обаче тази нагласа е толкова неправилна и вредна за твоето благосъстояние в дългосрочен план?

Думата “трябва” не е обикновена езикова единица, а дума със силен негативен заряд. Замисли се – колко от нещата, които правиш, повтаряйки си, че “трябва”, всъщност ти доставят удоволствие? Обзалагам се, че отговорът е “нула”. Естествена функция на мозъка ти е да търси причина за всяко твое действие. Когато осмисляш делата си с думите “защото така трябва”, без да си даваш сметка, изпращаш сигнал на мозъка, че няма друг избор – че е в капан. Няма как ти да се чувстваш добре, да си спокойна и свободна, докато си заседнала в капан.

Дамите, които едновременно отглеждат децата си, стремят се към професионална реализация и личностно надграждане, са особено склонни да попаднат в капана “трябва”. Работещите майки често се чувстват длъжни да поемат всички грижи върху себе си, но това е неправилна нагласа, която след време води до изтощение и ти отнема удоволствието от споделеното време със семейството ти и твоите лични постижения. 

Вероятно сега си задаваш въпроса “Как да изляза от този капан, след като вече съм се озовала в него?”. За целта е необходимо да се върнеш назад и да установиш защо си попаднала там първоначално и какво продължава да те държи там. 

Във видеото ще получиш насоки за това, как да намериш отговори на тези въпроси. Ще поговорим повече за предизвикателствата пред работещите майки и ще научиш трите основни причини, които биха могли да те уловят в капана “трябва”, съответно защо е така. Най-важното е да съумееш да се измъкнеш от него. 

Задача: След като прочете статията и изгледа краткото видео замисли се, в кои сфери на живота се чувстваш заседнала в капана “трябва” и каква е причината. Когато си дадеш сметка за това, ще можеш да съставиш своя план за излизане от него. 

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Кои жени не успяват?

Случвало ли ти се е следното: имаш цел, която много силно искаш и полагаш огромни старания, стремейки се да я постигнеш. Мислиш си, че се справяш добре, че действаш правилно и че усилията ти са достатъчни, за да те задвижват в правилната посока. Само че в един момент поглеждаш цялостната картина и си даваш сметка, че въпреки твоето старание и желание, въпреки всичките средства, време и енергия, които влагаш, по някаква причина, действията ти не дават резултат. В такива моменти, осъзнавайки липсата на напредък, лесно се изпада в състояние на отчаяност и безнадеждност

“Кои жени не успяват?” – с тези думи искам по-скоро да обобщя основните вредни навици и фактори, които пречат на иначе изключително интелигентните и целеустремени дами, да развиват своя пълен потенциал и да следват мечтите си. Разбира се, работещите майки са изправени пред особената задача да балансират между професионалните и личните си цели и пълноценното отглеждане на децата си. Тогава когато този баланс липсва, ти неминуемо изпитваш трудности във всички аспекти. Ако си се срещала с такива предизвикателства, бъди спокойна, всичко това може да се коригира. Ако целта ти е именно това – ти си на правилното място. Оттук насетне, най-важното за теб е да действаш, да не отлагаш и да не се отказваш.

Във видеото ще откриеш защо навикът да отлагаме, който в известна степен всички притежаваме, е толкова голямо препятствие за твоята успешна реализация. Ще ти разгледаме и другия основен препъникамък – когато сме теоретично подготвени, но не прилагаме наученото. Ще вникнем в значението на баланса между семейството и личното ти развитие и ще ти дам насоки как да го постигнеш.

Задача: След като изгледа видеото помисли, дали си склонна да правиш грешките, които описвам в него. Отлагаш ли? Притесняваш ли се да приложиш нови научени умения? Ако да – защо? Как се справяш в баланса личностно развитие-грижа за семейството? 

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Чувстваш ли, че времето и ресурсите не ти достигат?

Чувстваме се длъжни да поемем всички грижи и задължения върху себе си. Притесняваме се, че ако оставим контрола на други, те няма да се справят, както трябва. Затова до последно се претоварваме, за да сме сигурни, че всичко е наред.

Особено работещите майки, се изправяме пред този проблем твърде често. Често затруднение е определянето на границите при общуването с децата – изземваме техните задължения и нещата, с които спокойно могат да се справят сами, за да се чувстваме по-сигурни. Това обаче оказва силно негативно въздействие едновременно върху майката и върху детето.

Какво се случва в дългосрочен план, когато времето и ресурсите спрат да ти достигат, за да поддържаш всички грижи, с които си се заела? В един момент спираш да можеш да балансираш ресурсите си, рано или късно стигаш до изтощение. Когато това се случи, ти вече нямаш сила и енергия за нищо – дори за сферите от живота, в които реално е необходимо да вложиш ресурсите си. Резултатът е това, че губиш структура и изпадаш в хаос. Стигаме до въпроса защо всичко това е нужно и възможно ли е да се предотврати. Веднага ще ти отговоря – не, претоварването не е нужно, и да, може да се предотврати. Заедно с теб ще открием именно начина, по който това да се случи.

Във видеото ще обърнем внимание на трите най-важни ресурси и на важни въпроси и стратегии, чрез които да се научиш да ги управляваш и разпределяш равномерно и приоритетно, без да разпиляваш енергията си.

Да усвоиш умението да поставяш поeтаправилно своите приоритети и да балансираш разхода си на енергия е от основно значение за твоето благополучие. По този начин създаваш около себе си необходимата структура, която да ти помогне да се движиш напред, да постигаш личните си цели, докато същевременно отглеждаш пълноценно децата си. Балансът между тези две толкова важни дейности е ключът към постигане на вътрешна хармония.

Задача: Замисли се за начина, по който разпределяш ресурси си. Склонна ли си да се претоварваш? Ако да – помисли как ще пренаредиш своите приоритети, за да си осигуриш баланс, спокойствие и предпоставки за развитие.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Ограничаващите убеждения на работещите майки

Много дами не могат да разберат каква е причината, да не могат да постигат своите цели и какво ги саботира, когато отглеждат децата си? Защо се получава така? Една от основните причини са ограничаващите убеждения.

Това са подсъзнателни модели, които влияят върху нашето настояще, като по-често му възпрепятстват нещата, които са важни за нас, които искаме да постигнем или към които се стремим.

Във видеото по-долу ще откриеш какви могат да бъдат ограничаващите убеждения на една голяма част от работещите майки и какво можем ние да направим, за да ги премахнем. Видеото ще те провокира да помислиш върху своите ограничаващи убеждения, да намериш три, пет или десет ограничаващи убеждения, които саботират теб и твоя успех, саботират те като работеща майка, като целеустремена дама и като осъзнат родител.

Задача: Определи твоите ограничаващи убеждения като работеща майка.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.