Tag Archive for: Партньор

Капанът „това само аз го мога“

Не е тайна, че времената се променят и светът се развива. Днешният 21-ви век се характеризира със значително по-забързано ежедневие и завишени нива на стрес. Как се отразява тази висока динамика на нашето поведение и какви навици развиваме вследствие от него? На работещите майки се налага да функционират под още по-голямо напрежение и бързо темпо, затова при тях резултатът се проявява още по-ясно.

Това, което често се случва е, че попадаш в капана „това само аз го мога“. Какво означава това? Означава, че бързайки, съзнателно или не, започваш да изземваш чуждите задължения, погрешно смятайки, че така нещата ще се случват по-бързо и за всички ще е по-лесно. Тази представа обаче е изключително неточна.

Опитвайки се ти да свършиш всичко, от една страна рискуваш сама ти да се претовариш и в даден момент да прегрееш, от друга – обезсилваш хората, лишавайки ги от възможността да се справят сами с дадена задача.

Това е особено съществен проблем, когато се случва в рамките на семейството. За да добиеш по-ясна представа за какво говоря, нека разгледаме няколко примера. Детето ти е на 3 годинки и тепърва се учи да се обува само. Сутрин бързаш да го оставиш на градина, за да не закъснееш за работа. Затова всеки ден, вместо да го оставиш да се справи само, го обуваш ти, с цел да не се бавите. На пръв поглед този жест изглежда твърде дребен за да се подозира, че би могъл да му се отрази в дългосрочен план. По този начин обаче, ти индиректно му казваш „Ти не можеш да се справиш сам/сама“. Впоследствие детето развива ниска самооценка и погрeшната представа, че не може да се справи само в живота като цяло. Много работещи майки изграждат навика, да отнемат и задълженията на своя съпруг или партньор (бащата на детето). Особено що се отнася до грижата за децата, дома и семейството като цяло. Отнемайки правото на мъжа, да заема своята роля на глава на семейството, ти отново го обезсилваш. Показваш му, че му нямаш доверие и че не вярваш във възможностите му да се грижи за семейството си. Това би накарало мъжа да се чувства подтиснат, неоценен и излишен. Ако той свикне да се смята за такъв, след време напълно отвиква от навика да полага каквито и да било старания, смятайки, че те не са желани. Предполагам сама виждаш как това лесно се превръща е причина за влошаване на взаимоотношенията.

И виж как се получава омагьосаният кръг: партньорът ти иска да се грижи за семейството, детето иска да се учи да е самостоятелно, ти обаче се притесняваш да им дадеш необходимото пространство да се научат на това и започваш да изземваш задълженията им. Постепенно те свикват с мисълта, че са неспособни да се справят сами и ти започваш да се наторяване все повече и повече. А ако просто им дадеш нужното време, насоки и търпение, всичко ще върви по-гладко. Само се замисли, колко много време и енергия би имала, ако част от задълженията, които си си вменила, бъдат поети от другиго. 

Четейки това, вероятно си успяла да установиш наличието на този проблем и в собственото си ежедневие и се чудиш защо се е получило така и как можеш да обърнеш тенденцията. Ето тук идва моята роля. Във видеото по-долу ще поговорим за капана „това само аз го мога“. Какво кара целеустремените дами (особено работещите майки) да попадат в него? Какво се случва, когато се озовеш в този капан? Защо е толкова важно да не отнемаш силата на хората, дори да знаеш, че ти ще се справиш по-добре? Защо е важно да оставиш всеки да действа и да се учи, спрямо собственото си темпо? Кога мъжете се затрудняват да влязат в ролята на глава на семейството и как влияе разликата в условията на израстване на момчетата и момичетата.

Задача: Замисли се – смяташ ли, че си заседнала в капана „това само аз го мога“? Какви убеждения стоят зад навика ти да се нагърбваш с всичко? Кои задължения биха могли да бъдат поети от другиго, за да не се претоварваш ти?

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

 

 

Има ли смисъл да работя със себе си, ако човекът до мен не се променя?

Когато става въпрос за себеосъвършенстване  всеки се движи със свое собствено темпо. Досегашното ниво на осъзнатост, начинът на мислене, заобикалящата среда, възприетите семейни модели и много други фактори определят готовността и желанието на някого да се стреми към  положителна промяна. Важно е, това развитие да се случва със скоростта, с която се чувстваш комфортно. В противен случай то не е трайно и пълноценно. Ако не си готова за промяна, съществува опасност да се почувстваш объркана, изпаднала в хаос и да се затвориш обратно в зоната си на комфорт, без да се подобряваш. 

В рамките на едно семейство, всеки се движи и се развива със своята собствена скорост и много често се случва, динамиките на членовете на семейството да се разминават една с друга. 

Какво се случва обаче, когато разликата в твоето темпо и това на човека до теб е твърде осезаема? Единият непрестанно търси нова информация, попива нови умения и знания, а другият – изглежда сякаш или не знае как, или просто не иска. Ако ти си на мястото на първия човек, в теб вероятно е възникнал въпросът: „Има ли смисъл да се старая толкова, щом партньорът ми отказва да се развива заедно с мен?“ 

Веднага ти казвам – ДА, има смисъл. Само че подобна обстановка в семейната среда, неминуемо поражда конфликти и пречи на хармоничното отношения. Затова нека разсъждаваме по темата и подредим картината заедно. 

Във видеото ще разгледаме основните въпроси, дилеми, причинноследствени връзки, вероятни причини за възникването на току-що описаната ситуацията. Гледай го докрай, за да разбереш, какво се случва, когато темпото се разминава и как да го балансираш. Ще разгледаме и обратната ситуация – когато ти си тази, която се движи по-бавно. Ще обсъдим също как повлияват семейните модели, ролите на мъжа и жената в семейството и ключовото значение на емпатията. Накрая ще потърсим и решение, защото личностното израстване е базовият елемент в осъзнато родителстводецата ни го заслужават!

Правейки крачка към намиране на решение, ти съдействаш за процеса на твоето собствено развитие, осигуряваш си вътрешна хармония, с която да можеш да постигаш личните си цели, докато отглеждаш децата си пълноценно.

Задача: Определи сферите, в които темпото ти най-сериозно се разминава с това на човека до теб. Установи как това влияе на вашите отношения, на децата ви, на теб самата. Помисли какво можеш да направиш, за да хармонизираш обстановката.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.