Posts

Защо 5 минути винаги не стигат?

/0 Comments/in , /by

Петте минутки, които винаги не стигат. Това е проблем на един много голям процент от съвременните жени и работещите майки.

Жената днес бива натоварена с изключително много социални роли; тази на майка, на съпруга, на дъщеря, на колежка, на приятелка и много други. Тя се стреми да дава твърде много от себе си във всяка една от тях, но въпреки това разполагаме само с 24 часа в денонощието и седемдневна седмица.

Много често именно тези толкова много роли и допълнителните товари, които ние, като работещи майки, трябва да носим, са причината за бичовете на днешното време, за проблеми като паник атаките и прегряването.

Опитваме се в ежедневието да бъдем и добри като майки, като съпруги и стопанки на домовете си. В стремежа си да сме добри във всички наши социални роли, рано или късно прегряваме. Усещането, че никога не ни достигат тези 5 минути, води със себе си гняв и раздразнение, които се отразяват и на нас и на хората около нас.

Но какво всъщност се крие зад тези 5 минути? Това са именно тези толкова много социални роли, които жената на 21-ви век иска или не иска да заема.

 


Задача: Направи списък на всички роли, които ти заемаш в момента и си помисли: Кое от всички задължения, които имаш в рамките на тази роля, можеш да елиминираш? Кои от тези задължения можеш да делегираш?

 

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Заявете безплатна 30-минутна среща с мен!

 

Излизането от застоя няма да ти помогне да се движиш по-бързо напред

/0 Comments/in , /by

Има ли момнети, в които спираш за момент и осъзнаваш, че животът ти се е озовал в застой. Осъзнаваш, че не се движиш нито напред, нито назад. Това може да се отнася до професионалните ти цели, личностното ти израстване и мечти, а понякога и до двете. Такива ситуации могат да се окажат изключително обезкуражаващи. Чувстваш се изпаднала в хаос и се притесняваш да направиш каквато и да крачка, за да не влошиш ситуацията. Само че рядко си даваме сметка, че бездействайки, се самосаботираме най-много.

Като за всяко нещо, излизането от застоя се нуждае от правилната стратегия. За тази цел има няколко ключови въпроса, с които да си помогнеш. Трябва се върнеш назад и да определиш момента, в който си изпаднала, в застой или момента, в който процесът е започнал. Важно е да установиш факторите, които са довели до него. Замисли се – присъстват ли в живота ти все още. Ако не – защо все още позволяваш да ти вредят? Ако да – как ще ги преодолееш?

Във видеото ще доразвием темата, за да можеш да добиеш още по-ясна представа за проблема, съответно за неговото решаване. Ще поговорим за това как социалните роли водят до застой. Ще поставим още няколко важни въпроса, върху които трябва да помислиш, преди да започнеш да градиш стратегията си, описана по-горе. Най-важното, което трябва да чуеш и запомниш е защо не трябва да се страхуваш от хаоса, съпроводен от застоя, и как да го използваш като стъпало към следващото ти, по-добро “Аз”.

Задача: Върни се към въпросите от втория абзац и с тяхна помощ опитай да изградиш своята стратегия за плавно и сигурно излизане от застой.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

Излизането от зоната на комфорт няма да ти помогне да постигнеш повече

/0 Comments/in , , /by

Всеки човек има обособена зона на комфорт по отношение на начина си на живот. Това е определена рутина, в която се чувстваш спокойна и сигурна, защото всичко ти е добре познато. Знаеш, че когато човек се заседи в тази зона твърде дълго, спира да върви напред и да се развива. Какво става обаче ако излезеш от нея неподготвена? Най-просто казано – пропадаш в пропаст.

Без стратегия се озоваваш в хаос, незнаеш накъде и как да продължиш, често забравяш дори изначалната цел, заради която си решила да излезеш от зоната си на комфорт и да се стремиш към промяна и развитие. Тогава започваш да се луташ и често дори изпадаш в паника. В даден момент си принудена, просто да стъпиш обратно в зоната си на комфорт, на сигурно, за да се самосъхраниш. В крайна сметка резултатът е това, че единствено си си причинила стрес, без да осъществиш стремежите и желанията си и да надградиш.

Би било еквивалент на това да стъпиш на улицата без да потърсиш пешеходна пътека, без да погледнеш светофара, без да се увериш, че няма наближаващи автомобили, просто да стъпиш върху платното, очаквайки, че ще стигнеш до отсрещния тротоар без да предизвикаш хаос и паника – това не е възможно

Може да се направи същата аналогия и с излизането от зоната на комфорт. Преди да направиш крачката към нещо ново, най-напред ти трябва ясна цел и план за действие.

Във видеото ще ти помогна да си изясниш точно как да съставиш своята стратегия. За какво е нужно да помислиш предварително, как да се подготвиш за неочаквано стечение на обстоятелствата и как да реагираш, когато се изправиш пред препятствие така, че да го превъзмогнеш без да си причиняваш излишен стрес.

С тези знания, ти вече ще си направила първата крачка извън зоната си на комфорт и в посока на своето личностно израстване и професионално развитие – а защо не и двете? С тези умения ще постигаш личните си цели по-бързо и лесно, докато отглеждаш децата си още по-пълноценно и осъзнато, защото с тях, вие допринасяш най-вече за своята вътрешна хармония.

 

 

Задача: Определи кои са онези убежденията или външни фактори, които те спират да излезеш от зоната си на комфорт. Направи анализ на ресурсите, които биха ти били нужни, за да го направиш. Състави своята стратегия и действай!

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

 

 

Трудно ми е да избирам между моите професионални интереси и децата ми

/0 Comments/in , , /by

Съвременната жена често е изправена пред трудния избор между професионалните си интереси и развитие и отглеждането на децата си. Разбира се не е нужно да се отказваш от едното, за сметка на другото, но задачата да балансираш между двете също не е никак лесна. Но това не трябва да те спира.

Много майки често се страхуват, че не биха могли да се справят и с двете задачи едновременно.

Какво се случва обаче, когато се посветиш изцяло на едното?

Първият вариант е да избереш кариерата и своето лично и професионално развитие. Проблемът в този случай е, че грижата за децата се поема от другиго, било то членове на семейството или детегледачки. Така не успяваш да отгледаш децата си пълноценно, да ги възпиташ спрямо своята ценностна система. Само една майка може да осигури на децата си нужната грижа и подкрепа, за да се изградят като завършени и осъзнати личности. Правейки този избор обаче много майки не си дават сметка какво всъщност изпускат. Отдавайки си на кариерата, изпускаш толкова вълнуващи мигове от израстването на малките човечета, които никога няма да се повторят. Споделеното време със семейството е ценно от която и да е професионална позиция.

Ако избереш да се посветиш изцяло на отглеждането на децата си, рискуваш в даден момент да започнеш да забравяш за себе си. Твоите лични интереси, цели, мечти, израстване и грижата ти към теб самата остават на заден план. Какво става тогава? Не успяваш да намериш почва да разгърнеш потенциала и личността си, а това не е пълноценно изживян живот от гледна точка на теб самата. Не е нужно и не трябва да пренебрегва себе си! Знай, че заслужаваш да обърнеш внимание на себе си и да изпиташ удовлетворението от личните си постижения.

Във видеото ще ти обясня стъпка по стъпка как да се научиш да балансираш между двете. Ще поговорим за значението на осъзнатостта във всяка сфера на живота, за правилното разпределяне на времето и енергията, за това, как да се научиш да поставяш правилно своите приоритети и ред други фактори. Чрез тях ще изградиш стратегия, за това как да постигаш личните си цели, докато отглеждаш децата си пълноценно.

Припомни си коя си ти – една любяща и старателна майка, същевременно една смела и целеустремена дама. Не забравяй това и ще се справиш с всичко!

Задача: Определи дали към момента успяваш да балансираш между личните ти и професионалните ти интереси и пълноценното отглеждане на децата ти или ти се налагата да избираш едното. Помисли как би могла да пренаредиш приоритетите си и разпределението на енергията си, така че едното да не страда за сметка на другото.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

 

 

Капанът “това само аз го мога”

/0 Comments/in , , /by

Не е тайна, че времената се променят и светът се развива. Днешният 21-ви век се характеризира със значително по-забързано ежедневие и завишени нива на стрес. Как се отразява тази висока динамика на нашето поведение и какви навици развиваме вследствие от него? На работещите майки се налага да функционират под още по-голямо напрежение и бързо темпо, затова при тях резултатът се проявява още по-ясно.

Това, което често се случва е, че попадаш в капана “това само аз го мога”. Какво означава това? Означава, че бързайки, съзнателно или не, започваш да изземваш чуждите задължения, погрешно смятайки, че така нещата ще се случват по-бързо и за всички ще е по-лесно. Тази представа обаче е изключително неточна.

Опитвайки се ти да свършиш всичко, от една страна рискуваш сама ти да се претовариш и в даден момент да прегрееш, от друга – обезсилваш хората, лишавайки ги от възможността да се справят сами с дадена задача.

Това е особено съществен проблем, когато се случва в рамките на семейството. За да добиеш по-ясна представа за какво говоря, нека разгледаме няколко примера. Детето ти е на 3 годинки и тепърва се учи да се обува само. Сутрин бързаш да го оставиш на градина, за да не закъснееш за работа. Затова всеки ден, вместо да го оставиш да се справи само, го обуваш ти, с цел да не се бавите. На пръв поглед този жест изглежда твърде дребен за да се подозира, че би могъл да му се отрази в дългосрочен план. По този начин обаче, ти индиректно му казваш “Ти не можеш да се справиш сам/сама”. Впоследствие детето развива ниска самооценка и погрeшната представа, че не може да се справи само в живота като цяло. Много работещи майки изграждат навика, да отнемат и задълженията на своя съпруг или партньор (бащата на детето). Особено що се отнася до грижата за децата, дома и семейството като цяло. Отнемайки правото на мъжа, да заема своята роля на глава на семейството, ти отново го обезсилваш. Показваш му, че му нямаш доверие и че не вярваш във възможностите му да се грижи за семейството си. Това би накарало мъжа да се чувства подтиснат, неоценен и излишен. Ако той свикне да се смята за такъв, след време напълно отвиква от навика да полага каквито и да било старания, смятайки, че те не са желани. Предполагам сама виждаш как това лесно се превръща е причина за влошаване на взаимоотношенията.

И виж как се получава омагьосаният кръг: партньорът ти иска да се грижи за семейството, детето иска да се учи да е самостоятелно, ти обаче се притесняваш да им дадеш необходимото пространство да се научат на това и започваш да изземваш задълженията им. Постепенно те свикват с мисълта, че са неспособни да се справят сами и ти започваш да се наторяване все повече и повече. А ако просто им дадеш нужното време, насоки и търпение, всичко ще върви по-гладко. Само се замисли, колко много време и енергия би имала, ако част от задълженията, които си си вменила, бъдат поети от другиго. 

Четейки това, вероятно си успяла да установиш наличието на този проблем и в собственото си ежедневие и се чудиш защо се е получило така и как можеш да обърнеш тенденцията. Ето тук идва моята роля. Във видеото по-долу ще поговорим за капана “това само аз го мога”. Какво кара целеустремените дами (особено работещите майки) да попадат в него? Какво се случва, когато се озовеш в този капан? Защо е толкова важно да не отнемаш силата на хората, дори да знаеш, че ти ще се справиш по-добре? Защо е важно да оставиш всеки да действа и да се учи, спрямо собственото си темпо? Кога мъжете се затрудняват да влязат в ролята на глава на семейството и как влияе разликата в условията на израстване на момчетата и момичетата.

Задача: Замисли се – смяташ ли, че си заседнала в капана “това само аз го мога”? Какви убеждения стоят зад навика ти да се нагърбваш с всичко? Кои задължения биха могли да бъдат поети от другиго, за да не се претоварваш ти?

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

 

 

Защо чашата трябва да бъде винаги наполовина пълна

/0 Comments/in /by

Всички сме се срещали с принципа на чашата, която за едни е наполовина пълна, а за други – наполовина празна, в зависимост от вътрешната нагласа и начина си на мислене. Но защо е толкова важно ти да я виждаш наполовина пълна?

Искам да си представиш следната примерна ситуация: 

Ставаш сутринта, борда и отпочинала, всичко е наред, но в някакъв момент нещо решава да се обърка. Колата не може да запали, закъсняваш за работа, а когато стигнеш се оказва, че си забравила ключовете си за вкъщи. И както си била в чудесно настроение, изведнъж се оказваш разбалансирана, което прави съзнанието ти уязвимо и податливо на негативни мисли. Сега мислите ти преминават в друга нагласа. Започваш да се притесняваш какво може да се обърка още преди то да се е случило. Вече изпитваш само тревога и напрежение. Емоциите ти се завъртат около негативното и тръгват надолу по спиралата. Оттам не следва нищо добро.

Въпросът ми към теб в такива моменти е: Защо допускаш този дисбаланс до себе си? Самата ти знаеш най-добре как това твое състояние само пречи едновременно на теб и на близките ти.

Не оставяй негативните мисли да надделеят. Можеш да си спестиш всичко това, ако разбереш и започнеш да прилагаш няколко принципа. Именно тях ще ти обясня във видеото по-долу. Ще поговорим за това, колко важна положителната нагласа и как да я поддържаме, за да предотвратиш бъдещи падения. Ключов момент в това е умението за идентификация на емоциите, за което също ще намериш информация във видеото.

С тези знания ще съумееш да управляваш емоциите си по-добре, а това е фундаменталният елемент за генериране на резултати и благополучие в живота. Поддържайки позитивната си нагласа, не само ще постигаш личните си цели с лекота, но и ще допринесеш и за пълноценното отглеждане на децата си, докато се наслаждаваш на всеки един миг, прекаран с със семейството.

Задача: Помисли в какви ситуации най-често си склонна са се поддаваш на негативните мисли. Идентифицирай емоциите, които изпитваш в такива моменти. С какви положителни убеждения можеш да замениш негативните такива, когато те се появат.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

Капанът “трябва”

/0 Comments/in , , /by

Със сигурност не веднъж си се улавяла да изпълняваш задача, просто защото “трябва”. Просто защото е в списъка ти със задължения и няма кой друг да се заеме. Поне така си решила ти. Защо обаче тази нагласа е толкова неправилна и вредна за твоето благосъстояние в дългосрочен план?

Думата “трябва” не е обикновена езикова единица, а дума със силен негативен заряд. Замисли се – колко от нещата, които правиш, повтаряйки си, че “трябва”, всъщност ти доставят удоволствие? Обзалагам се, че отговорът е “нула”. Естествена функция на мозъка ти е да търси причина за всяко твое действие. Когато осмисляш делата си с думите “защото така трябва”, без да си даваш сметка, изпращаш сигнал на мозъка, че няма друг избор – че е в капан. Няма как ти да се чувстваш добре, да си спокойна и свободна, докато си заседнала в капан.

Дамите, които едновременно отглеждат децата си, стремят се към професионална реализация и личностно надграждане, са особено склонни да попаднат в капана “трябва”. Работещите майки често се чувстват длъжни да поемат всички грижи върху себе си, но това е неправилна нагласа, която след време води до изтощение и ти отнема удоволствието от споделеното време със семейството ти и твоите лични постижения. 

Вероятно сега си задаваш въпроса “Как да изляза от този капан, след като вече съм се озовала в него?”. За целта е необходимо да се върнеш назад и да установиш защо си попаднала там първоначално и какво продължава да те държи там. 

Във видеото ще получиш насоки за това, как да намериш отговори на тези въпроси. Ще поговорим повече за предизвикателствата пред работещите майки и ще научиш трите основни причини, които биха могли да те уловят в капана “трябва”, съответно защо е така. Най-важното е да съумееш да се измъкнеш от него. 

Задача: След като прочете статията и изгледа краткото видео замисли се, в кои сфери на живота се чувстваш заседнала в капана “трябва” и каква е причината. Когато си дадеш сметка за това, ще можеш да съставиш своя план за излизане от него. 

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

Кои жени не успяват?

/0 Comments/in , , /by

Случвало ли ти се е следното: имаш цел, която много силно искаш и полагаш огромни старания, стремейки се да я постигнеш. Мислиш си, че се справяш добре, че действаш правилно и че усилията ти са достатъчни, за да те задвижват в правилната посока. Само че в един момент поглеждаш цялостната картина и си даваш сметка, че въпреки твоето старание и желание, въпреки всичките средства, време и енергия, които влагаш, по някаква причина, действията ти не дават резултат. В такива моменти, осъзнавайки липсата на напредък, лесно се изпада в състояние на отчаяност и безнадеждност. 

“Кои жени не успяват?” – с тези думи искам по-скоро да обобщя основните вредни навици и фактори, които пречат на иначе изключително интелигентните и целеустремени дами, да развиват своя пълен потенциал и да следват мечтите си. Разбира се, работещите майки са изправени пред особената задача да балансират между професионалните и личните си цели и пълноценното отглеждане на децата си. Тогава когато този баланс липсва, ти неминуемо изпитваш трудности във всички аспекти. Ако си се срещала с такива предизвикателства, бъди спокойна, всичко това може да се коригира. Ако целта ти е именно това – ти си на правилното място. Оттук насетне, най-важното за теб е да действаш, да не отлагаш и да не се отказваш.

Във видеото ще откриеш защо навикът да отлагаме, който в известна степен всички притежаваме, е толкова голямо препятствие за твоята успешна реализация. Ще ти разгледаме и другия основен препъникамък – когато сме теоретично подготвени, но не прилагаме наученото. Ще вникнем в значението на баланса между семейството и личното ти развитие и ще ти дам насоки как да го постигнеш.

Задача: След като изгледа видеото помисли, дали си склонна да правиш грешките, които описвам в него. Отлагаш ли? Притесняваш ли се да приложиш нови научени умения? Ако да – защо? Как се справяш в баланса личностно развитие-грижа за семейството? 

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

Чувстваш ли, че времето и ресурсите не ти достигат?

/0 Comments/in , , , /by

Чувстваме се длъжни да поемем всички грижи и задължения върху себе си. Притесняваме се, че ако оставим контрола на други, те няма да се справят, както трябва. Затова до последно се претоварваме, за да сме сигурни, че всичко е наред.

Особено работещите майки, се изправяме пред този проблем твърде често. Често затруднение е определянето на границите при общуването с децата – изземваме техните задължения и нещата, с които спокойно могат да се справят сами, за да се чувстваме по-сигурни. Това обаче оказва силно негативно въздействие едновременно върху майката и върху детето.

Какво се случва в дългосрочен план, когато времето и ресурсите спрат да ти достигат, за да поддържаш всички грижи, с които си се заела? В един момент спираш да можеш да балансираш ресурсите си, рано или късно стигаш до изтощение. Когато това се случи, ти вече нямаш сила и енергия за нищо – дори за сферите от живота, в които реално е необходимо да вложиш ресурсите си. Резултатът е това, че губиш структура и изпадаш в хаос. Стигаме до въпроса защо всичко това е нужно и възможно ли е да се предотврати. Веднага ще ти отговоря – не, претоварването не е нужно, и да, може да се предотврати. Заедно с теб ще открием именно начина, по който това да се случи.

Във видеото ще обърнем внимание на трите най-важни ресурси и на важни въпроси и стратегии, чрез които да се научиш да ги управляваш и разпределяш равномерно и приоритетно, без да разпиляваш енергията си.

Да усвоиш умението да поставяш поeтаправилно своите приоритети и да балансираш разхода си на енергия е от основно значение за твоето благополучие. По този начин създаваш около себе си необходимата структура, която да ти помогне да се движиш напред, да постигаш личните си цели, докато същевременно отглеждаш пълноценно децата си. Балансът между тези две толкова важни дейности е ключът към постигане на вътрешна хармония.

Задача: Замисли се за начина, по който разпределяш ресурси си. Склонна ли си да се претоварваш? Ако да – помисли как ще пренаредиш своите приоритети, за да си осигуриш баланс, спокойствие и предпоставки за развитие.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

Има ли смисъл да работя със себе си, ако човекът до мен не се променя?

/0 Comments/in , /by

Когато става въпрос за себеосъвършенстване  всеки се движи със свое собствено темпо. Досегашното ниво на осъзнатост, начинът на мислене, заобикалящата среда, възприетите семейни модели и много други фактори определят готовността и желанието на някого да се стреми към  положителна промяна. Важно е, това развитие да се случва със скоростта, с която се чувстваш комфортно. В противен случай то не е трайно и пълноценно. Ако не си готова за промяна, съществува опасност да се почувстваш объркана, изпаднала в хаос и да се затвориш обратно в зоната си на комфорт, без да се подобряваш. 

В рамките на едно семейство, всеки се движи и се развива със своята собствена скорост и много често се случва, динамиките на членовете на семейството да се разминават една с друга. 

Какво се случва обаче, когато разликата в твоето темпо и това на човека до теб е твърде осезаема? Единият непрестанно търси нова информация, попива нови умения и знания, а другият – изглежда сякаш или не знае как, или просто не иска. Ако ти си на мястото на първия човек, в теб вероятно е възникнал въпросът: “Има ли смисъл да се старая толкова, щом партньорът ми отказва да се развива заедно с мен?” 

Веднага ти казвам – ДА, има смисъл. Само че подобна обстановка в семейната среда, неминуемо поражда конфликти и пречи на хармоничното отношения. Затова нека разсъждаваме по темата и подредим картината заедно. 

Във видеото ще разгледаме основните въпроси, дилеми, причинноследствени връзки, вероятни причини за възникването на току-що описаната ситуацията. Гледай го докрай, за да разбереш, какво се случва, когато темпото се разминава и как да го балансираш. Ще разгледаме и обратната ситуация – когато ти си тази, която се движи по-бавно. Ще обсъдим също как повлияват семейните модели, ролите на мъжа и жената в семейството и ключовото значение на емпатията. Накрая ще потърсим и решение, защото личностното израстване е базовият елемент в осъзнато родителство – децата ни го заслужават!

Правейки крачка към намиране на решение, ти съдействаш за процеса на твоето собствено развитие, осигуряваш си вътрешна хармония, с която да можеш да постигаш личните си цели, докато отглеждаш децата си пълноценно.

Задача: Определи сферите, в които темпото ти най-сериозно се разминава с това на човека до теб. Установи как това влияе на вашите отношения, на децата ви, на теб самата. Помисли какво можеш да направиш, за да хармонизираш обстановката.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите