Публикации

Чувстваш ли, че времето и ресурсите не ти достигат?

Чувстваме се длъжни да поемем всички грижи и задължения върху себе си. Притесняваме се, че ако оставим контрола на други, те няма да се справят, както трябва. Затова до последно се претоварваме, за да сме сигурни, че всичко е наред.

Особено работещите майки, се изправяме пред този проблем твърде често. Често затруднение е определянето на границите при общуването с децата – изземваме техните задължения и нещата, с които спокойно могат да се справят сами, за да се чувстваме по-сигурни. Това обаче оказва силно негативно въздействие едновременно върху майката и върху детето.

Какво се случва в дългосрочен план, когато времето и ресурсите спрат да ти достигат, за да поддържаш всички грижи, с които си се заела? В един момент спираш да можеш да балансираш ресурсите си, рано или късно стигаш до изтощение. Когато това се случи, ти вече нямаш сила и енергия за нищо – дори за сферите от живота, в които реално е необходимо да вложиш ресурсите си. Резултатът е това, че губиш структура и изпадаш в хаос. Стигаме до въпроса защо всичко това е нужно и възможно ли е да се предотврати. Веднага ще ти отговоря – не, претоварването не е нужно, и да, може да се предотврати. Заедно с теб ще открием именно начина, по който това да се случи.

Във видеото ще обърнем внимание на трите най-важни ресурси и на важни въпроси и стратегии, чрез които да се научиш да ги управляваш и разпределяш равномерно и приоритетно, без да разпиляваш енергията си.

Да усвоиш умението да поставяш поeтаправилно своите приоритети и да балансираш разхода си на енергия е от основно значение за твоето благополучие. По този начин създаваш около себе си необходимата структура, която да ти помогне да се движиш напред, да постигаш личните си цели, докато същевременно отглеждаш пълноценно децата си. Балансът между тези две толкова важни дейности е ключът към постигане на вътрешна хармония.

Задача: Замисли се за начина, по който разпределяш ресурси си. Склонна ли си да се претоварваш? Ако да – помисли как ще пренаредиш своите приоритети, за да си осигуриш баланс, спокойствие и предпоставки за развитие.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Има ли смисъл да работя със себе си, ако човекът до мен не се променя?

Когато става въпрос за себеосъвършенстване  всеки се движи със свое собствено темпо. Досегашното ниво на осъзнатост, начинът на мислене, заобикалящата среда, възприетите семейни модели и много други фактори определят готовността и желанието на някого да се стреми към  положителна промяна. Важно е, това развитие да се случва със скоростта, с която се чувстваш комфортно. В противен случай то не е трайно и пълноценно. Ако не си готова за промяна, съществува опасност да се почувстваш объркана, изпаднала в хаос и да се затвориш обратно в зоната си на комфорт, без да се подобряваш. 

В рамките на едно семейство, всеки се движи и се развива със своята собствена скорост и много често се случва, динамиките на членовете на семейството да се разминават една с друга. 

Какво се случва обаче, когато разликата в твоето темпо и това на човека до теб е твърде осезаема? Единият непрестанно търси нова информация, попива нови умения и знания, а другият – изглежда сякаш или не знае как, или просто не иска. Ако ти си на мястото на първия човек, в теб вероятно е възникнал въпросът: „Има ли смисъл да се старая толкова, щом партньорът ми отказва да се развива заедно с мен?“ 

Веднага ти казвам – ДА, има смисъл. Само че подобна обстановка в семейната среда, неминуемо поражда конфликти и пречи на хармоничното отношения. Затова нека разсъждаваме по темата и подредим картината заедно. 

Във видеото ще разгледаме основните въпроси, дилеми, причинноследствени връзки, вероятни причини за възникването на току-що описаната ситуацията. Гледай го докрай, за да разбереш, какво се случва, когато темпото се разминава и как да го балансираш. Ще разгледаме и обратната ситуация – когато ти си тази, която се движи по-бавно. Ще обсъдим също как повлияват семейните модели, ролите на мъжа и жената в семейството и ключовото значение на емпатията. Накрая ще потърсим и решение, защото личностното израстване е базовият елемент в осъзнато родителстводецата ни го заслужават!

Правейки крачка към намиране на решение, ти съдействаш за процеса на твоето собствено развитие, осигуряваш си вътрешна хармония, с която да можеш да постигаш личните си цели, докато отглеждаш децата си пълноценно.

Задача: Определи сферите, в които темпото ти най-сериозно се разминава с това на човека до теб. Установи как това влияе на вашите отношения, на децата ви, на теб самата. Помисли какво можеш да направиш, за да хармонизираш обстановката.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

 

Как осъзнатото родителство ни пази от „прегряване”, паник атаки и депресия

За съжаление депресията, паник атаките и „прегряването” се превърнаха в бича на съвремието ни. Все повече жени се сблъскват с подобни състояния. А книгите, посветени на тези състояния, бързо се изчерпват.

По данни на Световната здравна организация (СЗО):

Депресивните разстройства представляват близо 41,9% от уврежданията от невропсихични разстройства сред жените, в сравнение с 29,3% при мъжете. Паническото разстройство сред възрастните е по-високо при жените (3,8%), отколкото при мъжете (1,6%). То е тревожно разстройство, характеризиращо се с неочаквани и повтарящи се епизоди на силен страх, придружени от физически симптоми, които могат да включват болка в гърдите, сърцебиене, задух, виене на свят или коремен дистрес. Прегряването е една от водещите причини, поради които 73% от жените казват, че искат да променят кариерата си. Прегряването представлява физически или психически срив, обикновено причинен от масивен стрес и преумора. През 2019 г. СЗО го припознава като синдром, свързан с прекомерния стрес на работното място.

Днес всички знаем, че това са състояния причинени от стреса, в който живеем. Неотдавна беше констатирано, че през XX в, адреналинът, който ние ежедневно отделяме в следствие на стрес, е равен на този, който древните хора са отделяли преследвани от диви животни. Организмът ни не успява да се справи с този стрес и се разболява.

Особено засегнати са жените със семейство и професия, които до съвършенство овладяват изкуството да „жонглират” 

Тук идва осъзнатото родителство

Тогава, когато ние се научим и успяваме да управляваме себе си, така че минимално да изразходваме времето и енергията си, отглеждайки неосъзнато децата си, ще направим голяма крачка в посока на превенция на тези състояние, на пълноценно отглеждане на децата ни и на по-лесно постигане на личните ни цели.

 

Задача: Каква ще бъде твоята първа крачка към тази промяна? Сподели я с мен в коментар!

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

 

Как осъзнатото родителство ни помага за бъдем по-успешни

Осъзнатото родителство е тема, малко позната все още у нас. Може би и за това избирам да пиша за нея. През годините осъзнах, че именно осъзнатото родителство е това, което помага на една работеща и целеустремена майка да постига успешно много високи лични цели.

Осъзнатото срещу неосъзнатото родителство – какво е това?

Животът в осъзнатост сам по себе си означава да изживяваме пълноценно всеки един миг, както от нашето ежеднение, така и от целия ни живот. По отношение на децата, това означава да им отделяме нужното време и внимание, тогава, когато те имат тази нужда, да бъдем ментори, а не наставници в техния живот, да ги оставим да вървят по своя собствен път.

Това са неведнъж казвани неща, но защо заострям вниманието върху тях отново?

Защото когато твърде много се фокусираме върху децата си, непрекъснато ги напътстваме, взимаме решения вместо тях, тогава сме неосъзнати като родители. Изразходваме излишно време и енергия, опитвайки се поставим децата си в определена и предварително създадена от нас „матрица”. Обратно, когато сме до тях, за да ги напътстваме и подкрепяме, когато те потърсят нашето внимание – ето тогава ние сме осъзнати родители. Това е случаят, при който ние изразходваме значително по-малко време и енергия в ролята си на родители.

Какво произтича от всичко казано до тук?

Когато ние успяваме да спестим излишния разход на енергия и време и превърнем неосъзнатото родителство в осъзнато, тогава можем да използваме тази енергия и това време за себе си, като ги вложим в нашите лични проекти по конструктивен начин.

Задача: Помисли като кой тип родител се самоопределяш – осъзнат или неосъзнат? Сподели в коментар!

 

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.