Ивелина Николова

С Галя се запознах, когато големият ми син започна училище. Нашите деца бяха първолаци в един и същи клас.

Този нов път за моето дете не започна с летящ старт. Оказа се, че му е трудно стриктно да следва изискванията за дисциплина, да не се върти, да не се обажда без да е посочен за отговор. Обратната връзка от класната ръководителка беше, че е изключително умно дете, но не винаги е мирен, не винаги е с добра дисциплина по време на час.

Като родител, отделям голяма част от времето си, за да развивам взаимоотношенията си и връзката си с двете ми деца – момчета. Ето защо, когато получавах лошите отзиви за дисциплината наред с отличните оценки на детето си, се запитах къде бъркам аз. Какво правя погрешно или какво не правя достатъчно? Самата аз и съпругът ми, вече родители на първокласник, нямахме никакъв опит с цялата сложна динамика на училищния живот. Нито с междуличностните отношения родител – ученик, учител – ученик, ученик – ученик, които произтичат от него. До този момент отзивите в детската градина са били много добри и дори, като ученик, неговите детски учителки го взимаха по тяхна покана на летните морски лагери за 10 дни.

Какво направихме в тази ситуация? За съжаление, възможно най-лошото: решихме, че след като има нарушение, ще има и наказание. При всяко провинение, вечер се събирахме цялото семейство и трупахме върху му укор след укор какво погрешно е направил, какво погрешно е казал, как погрешно е реагирал. Колкото повече чувахме за моментите, в които не е успял да стои в рамката, толкова повече ние, родителите му, стеснявахме тази рамка и я правехме все по-малка и невъзможна да събере детското му сърце.

Завъртяхме се в един отчайващ омагьосан кръг, в който този с най-малко житейски опит, нашето дете, нямаше право на грешки! Не му ги позволявахме нито ние вкъщи, нито учителите в училище. Основна част от общуването ни стана критикуването на моментите, в които не е успял да оправдае очакванията на заобикалящите го възрастни. И толкова мимоходом се отчитаха всички останали негови постижения и успехи в и извън училище, грижовността му към семейството, към баба и дядо, към по-малкия му брат.

И така, до един прекрасен ден, в който, направих поредната забележка на моя син да не се цапа толкова много в тревата и прахта в училищния двор. Тогава Галя се обърна към мен и ми каза с усмивка: Децата имат нужда от прахта и играта в тревата.

В този момент разбрах, имах приятел насреща!

Съгласих се с нея, любители планинари сме и да сме сред природата ни е като втори дом. Но и отвърнах какво все пак ще си помислят другите майки за мен и детето ми, които не позволяваха на своите деца да влизат в тревата, заради калта по обувките и прашните колене. Нека да мислят каквото пожелаят – беше отговорът на Галя – нали той ще си е поиграл и ще събере сили отново да седне на бюрото, за да пише домашни.

Няма как хронологично да събера тук накратко стотиците ситуации от този ден нататък, в който Галя, като невидим страж пазеше и укрепваше МОЯТА връзка с МОЕТО дете. Каквото и провинение да направеше, тя НИКОГА не посочи с пръст вината в детето ми или мен. По толкова фин и утвърждаващ начин Галя ми помагаше да намирам верния път, правилното отношение към сина ми. И резултатите не закъсняха. Разклатената връзката между нас двамата укрепваше и растеше. Емпатията, с която Галя, подходи, дълбокото разбиране на страховете в моята душа, като родител, но и на страховете на моето дете, постепенно научи нас самите да подхождаме с повече емпатия и разбиране помежду си в цялото семейство.

Преди познанството ми с Галя, винаги съм смятала, че трябва да имаш ужасно много спечелени битки, за да си добър родител. След работата си с нея, разбрах колко далеч от истината е това. Родителстването НИКОГА не трябва да е битка. Още по-малко между родител и дете. Отглеждането на децата ни е път, по който вървим заедно – мама, тати и децата! Галя ми помогна да разбера това за себе си.

Щастлива съм, че срещнах човек като нея който да освети със знанията и уменията си невидимите части от моя житейски път и да ми помогне да стана не само по-добър родител, но и по-добър човек.