Posts

Капанът “това само аз го мога”

Не е тайна, че времената се променят и светът се развива. Днешният 21-ви век се характеризира със значително по-забързано ежедневие и завишени нива на стрес. Как се отразява тази висока динамика на нашето поведение и какви навици развиваме вследствие от него? На работещите майки се налага да функционират под още по-голямо напрежение и бързо темпо, затова при тях резултатът се проявява още по-ясно.

Това, което често се случва е, че попадаш в капана “това само аз го мога”. Какво означава това? Означава, че бързайки, съзнателно или не, започваш да изземваш чуждите задължения, погрешно смятайки, че така нещата ще се случват по-бързо и за всички ще е по-лесно. Тази представа обаче е изключително неточна.

Опитвайки се ти да свършиш всичко, от една страна рискуваш сама ти да се претовариш и в даден момент да прегрееш, от друга – обезсилваш хората, лишавайки ги от възможността да се справят сами с дадена задача.

Това е особено съществен проблем, когато се случва в рамките на семейството. За да добиеш по-ясна представа за какво говоря, нека разгледаме няколко примера. Детето ти е на 3 годинки и тепърва се учи да се обува само. Сутрин бързаш да го оставиш на градина, за да не закъснееш за работа. Затова всеки ден, вместо да го оставиш да се справи само, го обуваш ти, с цел да не се бавите. На пръв поглед този жест изглежда твърде дребен за да се подозира, че би могъл да му се отрази в дългосрочен план. По този начин обаче, ти индиректно му казваш “Ти не можеш да се справиш сам/сама”. Впоследствие детето развива ниска самооценка и погрeшната представа, че не може да се справи само в живота като цяло. Много работещи майки изграждат навика, да отнемат и задълженията на своя съпруг или партньор (бащата на детето). Особено що се отнася до грижата за децата, дома и семейството като цяло. Отнемайки правото на мъжа, да заема своята роля на глава на семейството, ти отново го обезсилваш. Показваш му, че му нямаш доверие и че не вярваш във възможностите му да се грижи за семейството си. Това би накарало мъжа да се чувства подтиснат, неоценен и излишен. Ако той свикне да се смята за такъв, след време напълно отвиква от навика да полага каквито и да било старания, смятайки, че те не са желани. Предполагам сама виждаш как това лесно се превръща е причина за влошаване на взаимоотношенията.

И виж как се получава омагьосаният кръг: партньорът ти иска да се грижи за семейството, детето иска да се учи да е самостоятелно, ти обаче се притесняваш да им дадеш необходимото пространство да се научат на това и започваш да изземваш задълженията им. Постепенно те свикват с мисълта, че са неспособни да се справят сами и ти започваш да се наторяване все повече и повече. А ако просто им дадеш нужното време, насоки и търпение, всичко ще върви по-гладко. Само се замисли, колко много време и енергия би имала, ако част от задълженията, които си си вменила, бъдат поети от другиго. 

Четейки това, вероятно си успяла да установиш наличието на този проблем и в собственото си ежедневие и се чудиш защо се е получило така и как можеш да обърнеш тенденцията. Ето тук идва моята роля. Във видеото по-долу ще поговорим за капана “това само аз го мога”. Какво кара целеустремените дами (особено работещите майки) да попадат в него? Какво се случва, когато се озовеш в този капан? Защо е толкова важно да не отнемаш силата на хората, дори да знаеш, че ти ще се справиш по-добре? Защо е важно да оставиш всеки да действа и да се учи, спрямо собственото си темпо? Кога мъжете се затрудняват да влязат в ролята на глава на семейството и как влияе разликата в условията на израстване на момчетата и момичетата.

Задача: Замисли се – смяташ ли, че си заседнала в капана “това само аз го мога”? Какви убеждения стоят зад навика ти да се нагърбваш с всичко? Кои задължения биха могли да бъдат поети от другиго, за да не се претоварваш ти?

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

 

 

Чувстваш ли, че времето и ресурсите не ти достигат?

Чувстваме се длъжни да поемем всички грижи и задължения върху себе си. Притесняваме се, че ако оставим контрола на други, те няма да се справят, както трябва. Затова до последно се претоварваме, за да сме сигурни, че всичко е наред.

Особено работещите майки, се изправяме пред този проблем твърде често. Често затруднение е определянето на границите при общуването с децата – изземваме техните задължения и нещата, с които спокойно могат да се справят сами, за да се чувстваме по-сигурни. Това обаче оказва силно негативно въздействие едновременно върху майката и върху детето.

Какво се случва в дългосрочен план, когато времето и ресурсите спрат да ти достигат, за да поддържаш всички грижи, с които си се заела? В един момент спираш да можеш да балансираш ресурсите си, рано или късно стигаш до изтощение. Когато това се случи, ти вече нямаш сила и енергия за нищо – дори за сферите от живота, в които реално е необходимо да вложиш ресурсите си. Резултатът е това, че губиш структура и изпадаш в хаос. Стигаме до въпроса защо всичко това е нужно и възможно ли е да се предотврати. Веднага ще ти отговоря – не, претоварването не е нужно, и да, може да се предотврати. Заедно с теб ще открием именно начина, по който това да се случи.

Във видеото ще обърнем внимание на трите най-важни ресурси и на важни въпроси и стратегии, чрез които да се научиш да ги управляваш и разпределяш равномерно и приоритетно, без да разпиляваш енергията си.

Да усвоиш умението да поставяш поeтаправилно своите приоритети и да балансираш разхода си на енергия е от основно значение за твоето благополучие. По този начин създаваш около себе си необходимата структура, която да ти помогне да се движиш напред, да постигаш личните си цели, докато същевременно отглеждаш пълноценно децата си. Балансът между тези две толкова важни дейности е ключът към постигане на вътрешна хармония.

Задача: Замисли се за начина, по който разпределяш ресурси си. Склонна ли си да се претоварваш? Ако да – помисли как ще пренаредиш своите приоритети, за да си осигуриш баланс, спокойствие и предпоставки за развитие.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Подкрепяща ли е средата, в която се намираш?

Много дами искат да постигат своите цели, искат да могат да се надграждат, да правят кариера или да развиват бизнес. В същото време за тях е важно да са в състояние да отглеждат и децата си. Понякога обаче биват възпрепятствани и не могат да разберат защо това се случва. Една от основните причини за това е средата, в която се намираме. Затова е много важно да можем да анализираме средата, в която се намираме, а също и хората, с които сме обградени.

Подкрепяща ли е средата в която се намираш? Умееш ли да заявяваш себе си? Анализираш ли начина, по който тя те подкрепя? Дали въобще средата те подкрепя? Ако твоите отговори са повече „НЕ”, то най-вероятно средата, в която се намираш по никакъв начин не те подкрепя, а по-скоро те саботира.

В това видео ще откриеш каква може да бъде една от основните причини ти да не успяваш да се справиш с целите, които си поставяш и да постигаш резултати.

Задача: Огледай средата около себе си. Замисли се колко често казваш „НЕ“ или дали го казваш. Умееш ли да се заявиш в средата, в която се намираш?

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.