Posts

Излизането от застоя няма да ти помогне да се движиш по-бързо напред

Има ли момнети, в които спираш за момент и осъзнаваш, че животът ти се е озовал в застой. Осъзнаваш, че не се движиш нито напред, нито назад. Това може да се отнася до професионалните ти цели, личностното ти израстване и мечти, а понякога и до двете. Такива ситуации могат да се окажат изключително обезкуражаващи. Чувстваш се изпаднала в хаос и се притесняваш да направиш каквато и да крачка, за да не влошиш ситуацията. Само че рядко си даваме сметка, че бездействайки, се самосаботираме най-много.

Като за всяко нещо, излизането от застоя се нуждае от правилната стратегия. За тази цел има няколко ключови въпроса, с които да си помогнеш. Трябва се върнеш назад и да определиш момента, в който си изпаднала, в застой или момента, в който процесът е започнал. Важно е да установиш факторите, които са довели до него. Замисли се – присъстват ли в живота ти все още. Ако не – защо все още позволяваш да ти вредят? Ако да – как ще ги преодолееш?

Във видеото ще доразвием темата, за да можеш да добиеш още по-ясна представа за проблема, съответно за неговото решаване. Ще поговорим за това как социалните роли водят до застой. Ще поставим още няколко важни въпроса, върху които трябва да помислиш, преди да започнеш да градиш стратегията си, описана по-горе. Най-важното, което трябва да чуеш и запомниш е защо не трябва да се страхуваш от хаоса, съпроводен от застоя, и как да го използваш като стъпало към следващото ти, по-добро “Аз”.

Задача: Върни се към въпросите от втория абзац и с тяхна помощ опитай да изградиш своята стратегия за плавно и сигурно излизане от застой.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Капанът “това само аз го мога”

Не е тайна, че времената се променят и светът се развива. Днешният 21-ви век се характеризира със значително по-забързано ежедневие и завишени нива на стрес. Как се отразява тази висока динамика на нашето поведение и какви навици развиваме вследствие от него? На работещите майки се налага да функционират под още по-голямо напрежение и бързо темпо, затова при тях резултатът се проявява още по-ясно.

Това, което често се случва е, че попадаш в капана “това само аз го мога”. Какво означава това? Означава, че бързайки, съзнателно или не, започваш да изземваш чуждите задължения, погрешно смятайки, че така нещата ще се случват по-бързо и за всички ще е по-лесно. Тази представа обаче е изключително неточна.

Опитвайки се ти да свършиш всичко, от една страна рискуваш сама ти да се претовариш и в даден момент да прегрееш, от друга – обезсилваш хората, лишавайки ги от възможността да се справят сами с дадена задача.

Това е особено съществен проблем, когато се случва в рамките на семейството. За да добиеш по-ясна представа за какво говоря, нека разгледаме няколко примера. Детето ти е на 3 годинки и тепърва се учи да се обува само. Сутрин бързаш да го оставиш на градина, за да не закъснееш за работа. Затова всеки ден, вместо да го оставиш да се справи само, го обуваш ти, с цел да не се бавите. На пръв поглед този жест изглежда твърде дребен за да се подозира, че би могъл да му се отрази в дългосрочен план. По този начин обаче, ти индиректно му казваш “Ти не можеш да се справиш сам/сама”. Впоследствие детето развива ниска самооценка и погрeшната представа, че не може да се справи само в живота като цяло. Много работещи майки изграждат навика, да отнемат и задълженията на своя съпруг или партньор (бащата на детето). Особено що се отнася до грижата за децата, дома и семейството като цяло. Отнемайки правото на мъжа, да заема своята роля на глава на семейството, ти отново го обезсилваш. Показваш му, че му нямаш доверие и че не вярваш във възможностите му да се грижи за семейството си. Това би накарало мъжа да се чувства подтиснат, неоценен и излишен. Ако той свикне да се смята за такъв, след време напълно отвиква от навика да полага каквито и да било старания, смятайки, че те не са желани. Предполагам сама виждаш как това лесно се превръща е причина за влошаване на взаимоотношенията.

И виж как се получава омагьосаният кръг: партньорът ти иска да се грижи за семейството, детето иска да се учи да е самостоятелно, ти обаче се притесняваш да им дадеш необходимото пространство да се научат на това и започваш да изземваш задълженията им. Постепенно те свикват с мисълта, че са неспособни да се справят сами и ти започваш да се наторяване все повече и повече. А ако просто им дадеш нужното време, насоки и търпение, всичко ще върви по-гладко. Само се замисли, колко много време и енергия би имала, ако част от задълженията, които си си вменила, бъдат поети от другиго. 

Четейки това, вероятно си успяла да установиш наличието на този проблем и в собственото си ежедневие и се чудиш защо се е получило така и как можеш да обърнеш тенденцията. Ето тук идва моята роля. Във видеото по-долу ще поговорим за капана “това само аз го мога”. Какво кара целеустремените дами (особено работещите майки) да попадат в него? Какво се случва, когато се озовеш в този капан? Защо е толкова важно да не отнемаш силата на хората, дори да знаеш, че ти ще се справиш по-добре? Защо е важно да оставиш всеки да действа и да се учи, спрямо собственото си темпо? Кога мъжете се затрудняват да влязат в ролята на глава на семейството и как влияе разликата в условията на израстване на момчетата и момичетата.

Задача: Замисли се – смяташ ли, че си заседнала в капана “това само аз го мога”? Какви убеждения стоят зад навика ти да се нагърбваш с всичко? Кои задължения биха могли да бъдат поети от другиго, за да не се претоварваш ти?

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

 

 

Капанът “трябва”

Със сигурност не веднъж си се улавяла да изпълняваш задача, просто защото “трябва”. Просто защото е в списъка ти със задължения и няма кой друг да се заеме. Поне така си решила ти. Защо обаче тази нагласа е толкова неправилна и вредна за твоето благосъстояние в дългосрочен план?

Думата “трябва” не е обикновена езикова единица, а дума със силен негативен заряд. Замисли се – колко от нещата, които правиш, повтаряйки си, че “трябва”, всъщност ти доставят удоволствие? Обзалагам се, че отговорът е “нула”. Естествена функция на мозъка ти е да търси причина за всяко твое действие. Когато осмисляш делата си с думите “защото така трябва”, без да си даваш сметка, изпращаш сигнал на мозъка, че няма друг избор – че е в капан. Няма как ти да се чувстваш добре, да си спокойна и свободна, докато си заседнала в капан.

Дамите, които едновременно отглеждат децата си, стремят се към професионална реализация и личностно надграждане, са особено склонни да попаднат в капана “трябва”. Работещите майки често се чувстват длъжни да поемат всички грижи върху себе си, но това е неправилна нагласа, която след време води до изтощение и ти отнема удоволствието от споделеното време със семейството ти и твоите лични постижения. 

Вероятно сега си задаваш въпроса “Как да изляза от този капан, след като вече съм се озовала в него?”. За целта е необходимо да се върнеш назад и да установиш защо си попаднала там първоначално и какво продължава да те държи там. 

Във видеото ще получиш насоки за това, как да намериш отговори на тези въпроси. Ще поговорим повече за предизвикателствата пред работещите майки и ще научиш трите основни причини, които биха могли да те уловят в капана “трябва”, съответно защо е така. Най-важното е да съумееш да се измъкнеш от него. 

Задача: След като прочете статията и изгледа краткото видео замисли се, в кои сфери на живота се чувстваш заседнала в капана “трябва” и каква е причината. Когато си дадеш сметка за това, ще можеш да съставиш своя план за излизане от него. 

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.