Posts

Как да отгледаш самостоятелно дете без да се чувстваш виновна

/0 Comments/in , /by

Проблемът, който никой не назовава

Майчината обич е безусловна. Но често, без да осъзнаваме, тази обич се превръща в свръхотдаденост. Това ограничава развитието на децата и изтощава майката.

Готвим, перем, прибираме, напомняме, организираме. И в един момент се питаме: 

„Защо никой не ми помага? Защо детето ми не може да се справи само?“

Как изглежда тази история в реалността

Детето ти забравя раницата, не подрежда стаята, чака някой друг да му сервира закуската. 

А ти тичаш, поправяш, организираш. И се чувстваш изтощена, но и виновна, когато дори само помислиш да му кажеш „Направи го сам/а“.

Ти не си лоша майка. Ти си водач.

Истински добрата майка не е тази, която прави всичко. А тази, която учи детето си *как* да го направи.

Да му покажеш, че вярваш в способностите му, е много по-ценно от всяка закопчана дреха или измит съд.

А ако искаш първо да подредиш вътрешния си свят, преди да започнеш с възпитанието – прочети “Как да постигнем вътрешен мир и хармония.”

Истинският враг: вината и заблудата за „добрата майка“

Обществото ни е наситено със съобщения от типа: „Дай всичко на детето си“. 

Но това „всичко“ понякога му отнема възможността да се научи на отговорност, упоритост и самостоятелност.

Ролята ти като водач

Ти можеш да покажеш нов път. Вместо „Аз ще го направя“, можеш да кажеш „Искаш ли да опиташ сам/а?“

В програмите на „Вътрешна хармония“ учим майките как да изградят вътрешна увереност, за да предадат същото и на децата си.

5 практични начина да отгледаш самостоятелно дете без вина

  1. Дай избор, не заповед. Вместо „Оправи си стаята!“, кажи: „Кога искаш да подредиш – сега или следобед?“  
  2. Насърчавай усилието, не резултата. Похвали опита, дори да не е перфектно направено. Кажи: „Браво, че опита сам/а!“  
  3. ️Предай отговорността като доверие. Дай му конкретна задача и се отдръпни. Например: „Ще ти се доверя да си приготвиш закуската тази сутрин.“  
  4. Замени страха с подкрепа. Вместо: „Не тичай, ще паднеш!“, опитай с: „Погледни къде стъпваш. Ако паднеш – ще се научиш как да се пазиш сам/а.“  
  5. Позволи му да греши. Детето се учи най-добре чрез преживяване. Малките рани са част от изграждането на самоувереност, устойчивост и здрави граници.

Самостоятелното дете започва със спокойната майка

Да отстъпиш крачка назад не означава да се откажеш. Означава да дадеш шанс.

Ти не си по-малко майка, когато позволяваш детето ти да се справя само – напротив, ти си водач по неговия път към зрелостта.

Ако темата резонира с теб, сподели в коментар под статията какво би искала да промениш в ежедневието си.

Следващия път, когато си на път да кажеш „Не прави това, ще се нараниш“, си спомни:

Грешките са уроци, не провали. Детето ти има нужда от преживяване, не от перфектна защита. 

Доверието, което му гласуваш, ще изгради най-сигурната му вътрешна опора.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Ако ги готова да направиш стъпка към своята нова идентичност, заяви участие в менторската ми програма:

Кандидатствай

 

Капанът “това само аз го мога”

/0 Comments/in , , /by

Не е тайна, че времената се променят и светът се развива. Днешният 21-ви век се характеризира със значително по-забързано ежедневие и завишени нива на стрес. Как се отразява тази висока динамика на нашето поведение и какви навици развиваме вследствие от него? На работещите майки се налага да функционират под още по-голямо напрежение и бързо темпо, затова при тях резултатът се проявява още по-ясно.

Това, което често се случва е, че попадаш в капана “това само аз го мога”. Какво означава това? Означава, че бързайки, съзнателно или не, започваш да изземваш чуждите задължения, погрешно смятайки, че така нещата ще се случват по-бързо и за всички ще е по-лесно. Тази представа обаче е изключително неточна.

Опитвайки се ти да свършиш всичко, от една страна рискуваш сама ти да се претовариш и в даден момент да прегрееш, от друга – обезсилваш хората, лишавайки ги от възможността да се справят сами с дадена задача.

Това е особено съществен проблем, когато се случва в рамките на семейството. За да добиеш по-ясна представа за какво говоря, нека разгледаме няколко примера. Детето ти е на 3 годинки и тепърва се учи да се обува само. Сутрин бързаш да го оставиш на градина, за да не закъснееш за работа. Затова всеки ден, вместо да го оставиш да се справи само, го обуваш ти, с цел да не се бавите. На пръв поглед този жест изглежда твърде дребен за да се подозира, че би могъл да му се отрази в дългосрочен план. По този начин обаче, ти индиректно му казваш “Ти не можеш да се справиш сам/сама”. Впоследствие детето развива ниска самооценка и погрeшната представа, че не може да се справи само в живота като цяло. Много работещи майки изграждат навика, да отнемат и задълженията на своя съпруг или партньор (бащата на детето). Особено що се отнася до грижата за децата, дома и семейството като цяло. Отнемайки правото на мъжа, да заема своята роля на глава на семейството, ти отново го обезсилваш. Показваш му, че му нямаш доверие и че не вярваш във възможностите му да се грижи за семейството си. Това би накарало мъжа да се чувства подтиснат, неоценен и излишен. Ако той свикне да се смята за такъв, след време напълно отвиква от навика да полага каквито и да било старания, смятайки, че те не са желани. Предполагам сама виждаш как това лесно се превръща е причина за влошаване на взаимоотношенията.

И виж как се получава омагьосаният кръг: партньорът ти иска да се грижи за семейството, детето иска да се учи да е самостоятелно, ти обаче се притесняваш да им дадеш необходимото пространство да се научат на това и започваш да изземваш задълженията им. Постепенно те свикват с мисълта, че са неспособни да се справят сами и ти започваш да се наторяване все повече и повече. А ако просто им дадеш нужното време, насоки и търпение, всичко ще върви по-гладко. Само се замисли, колко много време и енергия би имала, ако част от задълженията, които си си вменила, бъдат поети от другиго. 

Четейки това, вероятно си успяла да установиш наличието на този проблем и в собственото си ежедневие и се чудиш защо се е получило така и как можеш да обърнеш тенденцията. Ето тук идва моята роля. Във видеото по-долу ще поговорим за капана “това само аз го мога”. Какво кара целеустремените дами (особено работещите майки) да попадат в него? Какво се случва, когато се озовеш в този капан? Защо е толкова важно да не отнемаш силата на хората, дори да знаеш, че ти ще се справиш по-добре? Защо е важно да оставиш всеки да действа и да се учи, спрямо собственото си темпо? Кога мъжете се затрудняват да влязат в ролята на глава на семейството и как влияе разликата в условията на израстване на момчетата и момичетата.

Задача: Замисли се – смяташ ли, че си заседнала в капана “това само аз го мога”? Какви убеждения стоят зад навика ти да се нагърбваш с всичко? Кои задължения биха могли да бъдат поети от другиго, за да не се претоварваш ти?

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите