Posts

Капанът “това само аз го мога”

/0 Comments/in , , /by

Не е тайна, че времената се променят и светът се развива. Днешният 21-ви век се характеризира със значително по-забързано ежедневие и завишени нива на стрес. Как се отразява тази висока динамика на нашето поведение и какви навици развиваме вследствие от него? На работещите майки се налага да функционират под още по-голямо напрежение и бързо темпо, затова при тях резултатът се проявява още по-ясно.

Това, което често се случва е, че попадаш в капана “това само аз го мога”. Какво означава това? Означава, че бързайки, съзнателно или не, започваш да изземваш чуждите задължения, погрешно смятайки, че така нещата ще се случват по-бързо и за всички ще е по-лесно. Тази представа обаче е изключително неточна.

Опитвайки се ти да свършиш всичко, от една страна рискуваш сама ти да се претовариш и в даден момент да прегрееш, от друга – обезсилваш хората, лишавайки ги от възможността да се справят сами с дадена задача.

Това е особено съществен проблем, когато се случва в рамките на семейството. За да добиеш по-ясна представа за какво говоря, нека разгледаме няколко примера. Детето ти е на 3 годинки и тепърва се учи да се обува само. Сутрин бързаш да го оставиш на градина, за да не закъснееш за работа. Затова всеки ден, вместо да го оставиш да се справи само, го обуваш ти, с цел да не се бавите. На пръв поглед този жест изглежда твърде дребен за да се подозира, че би могъл да му се отрази в дългосрочен план. По този начин обаче, ти индиректно му казваш “Ти не можеш да се справиш сам/сама”. Впоследствие детето развива ниска самооценка и погрeшната представа, че не може да се справи само в живота като цяло. Много работещи майки изграждат навика, да отнемат и задълженията на своя съпруг или партньор (бащата на детето). Особено що се отнася до грижата за децата, дома и семейството като цяло. Отнемайки правото на мъжа, да заема своята роля на глава на семейството, ти отново го обезсилваш. Показваш му, че му нямаш доверие и че не вярваш във възможностите му да се грижи за семейството си. Това би накарало мъжа да се чувства подтиснат, неоценен и излишен. Ако той свикне да се смята за такъв, след време напълно отвиква от навика да полага каквито и да било старания, смятайки, че те не са желани. Предполагам сама виждаш как това лесно се превръща е причина за влошаване на взаимоотношенията.

И виж как се получава омагьосаният кръг: партньорът ти иска да се грижи за семейството, детето иска да се учи да е самостоятелно, ти обаче се притесняваш да им дадеш необходимото пространство да се научат на това и започваш да изземваш задълженията им. Постепенно те свикват с мисълта, че са неспособни да се справят сами и ти започваш да се наторяване все повече и повече. А ако просто им дадеш нужното време, насоки и търпение, всичко ще върви по-гладко. Само се замисли, колко много време и енергия би имала, ако част от задълженията, които си си вменила, бъдат поети от другиго. 

Четейки това, вероятно си успяла да установиш наличието на този проблем и в собственото си ежедневие и се чудиш защо се е получило така и как можеш да обърнеш тенденцията. Ето тук идва моята роля. Във видеото по-долу ще поговорим за капана “това само аз го мога”. Какво кара целеустремените дами (особено работещите майки) да попадат в него? Какво се случва, когато се озовеш в този капан? Защо е толкова важно да не отнемаш силата на хората, дори да знаеш, че ти ще се справиш по-добре? Защо е важно да оставиш всеки да действа и да се учи, спрямо собственото си темпо? Кога мъжете се затрудняват да влязат в ролята на глава на семейството и как влияе разликата в условията на израстване на момчетата и момичетата.

Задача: Замисли се – смяташ ли, че си заседнала в капана “това само аз го мога”? Какви убеждения стоят зад навика ти да се нагърбваш с всичко? Кои задължения биха могли да бъдат поети от другиго, за да не се претоварваш ти?

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

 

 

Осъзнатото родителство и споделеното време – въпроси и отговори

/0 Comments/in , /by

Родителството е едно от най-трудните, но и най-удовлетворяващите предизвикателства, пред които животът ни изправя. Специфичното при отглеждането на деца е това, че няма как да знаеш със сигурност до колко или дали се справяш добре, докато децата не пораснат и не видиш крайния резултат. Едва тогава разбираш с кое си се справила, и с кое не. Нали? 

Всъщност, въпреки че всяко дете е отделна личност и се повлиява добре от различен подход, има един принцип, чието приложение винаги помага да откриеш най-правилния път към детето. Това е принципът на осъзнатото родителство. Една много малка част от него е по-дълбокото разбиране на детските чувства и емоции. Вникването в него ни помага да отгледаме децата си така, че да бъдат здрави, уверени и уравновесени личности.

По тази тема винаги възникват неясноти, за това как да се справим успешно. Затова сега с вас ще разгледаме някои от най-често задаваните въпроси, свързани с осъзнатото родителство, подходът към децата, споделеното време и за баланса, между времето за децата и времето за себе си.

На първо място е важно да запомним три важни неща: качествено прекараното време с вашите деца е същността на осъзнатото родителство; осъзнатото родителство е всъщност пълноценно родителство; балансът на време и енергия стои в основата на това.

Ще започна с това, как неосъзнатото родителство вреди едновременно на теб, на децата ти и на цялата семейна динамика. Най-общо казано, то води до преразход на енергия, а енергията е гориво, което трябва да се изразходва правилно и разумно, за да поддържаш движението.

 

1. Какви могат да са причините за неправилно изразходване на енергията на една работеща майка, по отношение на отглеждането на децата? 

Едната от тях най-често е незнанието, което поражда несигурност в родителството. Втората е чувството за вина, което се поражда, когато не сме в кондиция да обърнем внимание на детето си.

2. Колко време трябва да отделям на децата си? 

Истината е, че то трябва да е ежедневно. Общуването може да се осъществи по три канала – внимание, помощ и контрол. Информация за тяхното значение и приложение можеш да намериш във видеото по-долу. Всяко дете се нуждае от различно количество време, което да прекарваш с него. Според д-р Тодор Господинов, оптималният времеви период е приблизително 2 часа на ден, но това е индивидуално и се определя за всяко дете поотделно.

3. Как да очертая здравословни граници в общуването с моите децата? 

На първо място е нужно търпение. Тази задача се постига чрез многократно повтаряне, запазване на добрия тон и вътрешната хармония. Като родител, трябва да застанеш в ролята на ментор, тъй като това помага за правилното и пълноценно преразпределяне на енергия. Целта в случая е децата да си изградят навик да зачитат твоето време.

4. Как да общувам с децата си най-успешно и пълноценно? 

Особено майките с повече деца бързо успяват да забележат, че всяко дете ни провокира по различен начин от емоционална гледна точка. При общуването с децата е добре да вземем предвид техния темперамент, за да разпознаване сигналите им. Трябва детето да се почувства разбрано, докато същевременно очертаеш граници в общуването и във времето, с което разполагаш. Изключително важно е когато отделяш време на детето си, то да почувства, че ти си пълноценно с него! В противен случай, времето е прекарано непълноценно с непълно присъствие, което го превръща в деструктивно изразходена енергия с негативни резултати за всички. Често не си даваме сметка колко са чувствителни децата към нашата енергия. Затова трябва да присъстваш едновременно емоционално и физически и да предразположиш детето да се почувства желано – да усети, че прекарваш време с него не по задължение, а защото това ти доставя удоволствие.

 

Разбира се, тези въпроси и съответните им отговори, далеч не изчерпват темата за споделеното време и осъзнатото родителство, която е безкрайна. Във видеото тези въпроси са разяснени още по-подробно, като ще срещнете някои нови термини, които не засегнахме в статията – затова ви препоръчвам да гледате и него.

 

 

Задача: замисли се над собствената си методика на родителство – гледаш ли децата си осъзнато? Има ли други въпроси, на които би искала да намериш отговор. Ако да – свържи се с мен и ще го намерим заедно.

 

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

 

Научи повече за програмите