Posts

Докато се опитваме да научим децата, не учим нищо от този живот!

/0 Comments/in , /by

В съвремието, в което сме поставени, с всичките задължения, с които е натоварена жената днес, стремежът да възпитаваме децата си, отнема изключително много от нашата енергия.

Нека се опитаме да помислим за децата в един малко по-различен аспект, а именно, онзи аспект, който разглежда Майка Тереза. Тя казва: „ Децата са нашите учители!“. Как могат всъщност децата да бъдат наши учители? Как може едно дете да бъде учител на жена с трудна и сложна професия, с много образователни степени, която има ясна визия за това, какво нейните деца да са и как да се развиват?

Да започнеш да гледаш на децата си, като на твои учители, е без съмнение предизвикателство. Децата, обаче, не съумяват да предадат по добър начин информацията; те не могат да ни научат така, както ние сме свикнали учителите в училище или преподаватеите в унивеситета – с презентацията или с учебника.

Истината е, че децата ни учат чрез себе си. Чрез сигналите и чрез знаците, които те ни дават. Замислете се например какво учи майка си едно дете, което има мигрена; едно дете с астма или пък дете, което непрекъснато иска внимание. Тези примери са доста крайни и никой родител не би искал да стигне до тях. Затова е от изключително значение ние, като родители, на много ранен етап да уловим сигналите, които децата ни дават, и да се опитаме да променим себе си, започвайки да възприемаме нашите деца като наши учители.

И…да започнем да променяме себе си заради децата ни или заради самите нас или…не, да оставим нещата, както са сега!

В това видео те провокирам да вземеш своето решение по този въпрос:

 

Задача: Замисли се върху поведението и недиректните сигнали, които детето може да ти дава, в ролята му на твой учител. Ако не успяваш да се ориентираш сама, ще се радвам да ти бъда полезна!

 

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Заявете безплатна 30-минутна среща с мен!

 

Защо 5 минути винаги не стигат?

/0 Comments/in , /by

Петте минутки, които винаги не стигат. Това е проблем на един много голям процент от съвременните жени и работещите майки.

Жената днес бива натоварена с изключително много социални роли; тази на майка, на съпруга, на дъщеря, на колежка, на приятелка и много други. Тя се стреми да дава твърде много от себе си във всяка една от тях, но въпреки това разполагаме само с 24 часа в денонощието и седемдневна седмица.

Много често именно тези толкова много роли и допълнителните товари, които ние, като работещи майки, трябва да носим, са причината за бичовете на днешното време, за проблеми като паник атаките и прегряването.

Опитваме се в ежедневието да бъдем и добри като майки, като съпруги и стопанки на домовете си. В стремежа си да сме добри във всички наши социални роли, рано или късно прегряваме. Усещането, че никога не ни достигат тези 5 минути, води със себе си гняв и раздразнение, които се отразяват и на нас и на хората около нас.

Но какво всъщност се крие зад тези 5 минути? Това са именно тези толкова много социални роли, които жената на 21-ви век иска или не иска да заема.

 


Задача: Направи списък на всички роли, които ти заемаш в момента и си помисли: Кое от всички задължения, които имаш в рамките на тази роля, можеш да елиминираш? Кои от тези задължения можеш да делегираш?

 

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Заявете безплатна 30-минутна среща с мен!

 

Излизането от зоната на комфорт няма да ти помогне да постигнеш повече

/0 Comments/in , , /by

Всеки човек има обособена зона на комфорт по отношение на начина си на живот. Това е определена рутина, в която се чувстваш спокойна и сигурна, защото всичко ти е добре познато. Знаеш, че когато човек се заседи в тази зона твърде дълго, спира да върви напред и да се развива. Какво става обаче ако излезеш от нея неподготвена? Най-просто казано – пропадаш в пропаст.

Без стратегия се озоваваш в хаос, незнаеш накъде и как да продължиш, често забравяш дори изначалната цел, заради която си решила да излезеш от зоната си на комфорт и да се стремиш към промяна и развитие. Тогава започваш да се луташ и често дори изпадаш в паника. В даден момент си принудена, просто да стъпиш обратно в зоната си на комфорт, на сигурно, за да се самосъхраниш. В крайна сметка резултатът е това, че единствено си си причинила стрес, без да осъществиш стремежите и желанията си и да надградиш.

Би било еквивалент на това да стъпиш на улицата без да потърсиш пешеходна пътека, без да погледнеш светофара, без да се увериш, че няма наближаващи автомобили, просто да стъпиш върху платното, очаквайки, че ще стигнеш до отсрещния тротоар без да предизвикаш хаос и паника – това не е възможно

Може да се направи същата аналогия и с излизането от зоната на комфорт. Преди да направиш крачката към нещо ново, най-напред ти трябва ясна цел и план за действие.

Във видеото ще ти помогна да си изясниш точно как да съставиш своята стратегия. За какво е нужно да помислиш предварително, как да се подготвиш за неочаквано стечение на обстоятелствата и как да реагираш, когато се изправиш пред препятствие така, че да го превъзмогнеш без да си причиняваш излишен стрес.

С тези знания, ти вече ще си направила първата крачка извън зоната си на комфорт и в посока на своето личностно израстване и професионално развитие – а защо не и двете? С тези умения ще постигаш личните си цели по-бързо и лесно, докато отглеждаш децата си още по-пълноценно и осъзнато, защото с тях, вие допринасяш най-вече за своята вътрешна хармония.

 

 

Задача: Определи кои са онези убежденията или външни фактори, които те спират да излезеш от зоната си на комфорт. Направи анализ на ресурсите, които биха ти били нужни, за да го направиш. Състави своята стратегия и действай!

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

 

 

Трудно ми е да избирам между моите професионални интереси и децата ми

/0 Comments/in , , /by

Съвременната жена често е изправена пред трудния избор между професионалните си интереси и развитие и отглеждането на децата си. Разбира се не е нужно да се отказваш от едното, за сметка на другото, но задачата да балансираш между двете също не е никак лесна. Но това не трябва да те спира.

Много майки често се страхуват, че не биха могли да се справят и с двете задачи едновременно.

Какво се случва обаче, когато се посветиш изцяло на едното?

Първият вариант е да избереш кариерата и своето лично и професионално развитие. Проблемът в този случай е, че грижата за децата се поема от другиго, било то членове на семейството или детегледачки. Така не успяваш да отгледаш децата си пълноценно, да ги възпиташ спрямо своята ценностна система. Само една майка може да осигури на децата си нужната грижа и подкрепа, за да се изградят като завършени и осъзнати личности. Правейки този избор обаче много майки не си дават сметка какво всъщност изпускат. Отдавайки си на кариерата, изпускаш толкова вълнуващи мигове от израстването на малките човечета, които никога няма да се повторят. Споделеното време със семейството е ценно от която и да е професионална позиция.

Ако избереш да се посветиш изцяло на отглеждането на децата си, рискуваш в даден момент да започнеш да забравяш за себе си. Твоите лични интереси, цели, мечти, израстване и грижата ти към теб самата остават на заден план. Какво става тогава? Не успяваш да намериш почва да разгърнеш потенциала и личността си, а това не е пълноценно изживян живот от гледна точка на теб самата. Не е нужно и не трябва да пренебрегва себе си! Знай, че заслужаваш да обърнеш внимание на себе си и да изпиташ удовлетворението от личните си постижения.

Във видеото ще ти обясня стъпка по стъпка как да се научиш да балансираш между двете. Ще поговорим за значението на осъзнатостта във всяка сфера на живота, за правилното разпределяне на времето и енергията, за това, как да се научиш да поставяш правилно своите приоритети и ред други фактори. Чрез тях ще изградиш стратегия, за това как да постигаш личните си цели, докато отглеждаш децата си пълноценно.

Припомни си коя си ти – една любяща и старателна майка, същевременно една смела и целеустремена дама. Не забравяй това и ще се справиш с всичко!

Задача: Определи дали към момента успяваш да балансираш между личните ти и професионалните ти интереси и пълноценното отглеждане на децата ти или ти се налагата да избираш едното. Помисли как би могла да пренаредиш приоритетите си и разпределението на енергията си, така че едното да не страда за сметка на другото.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

 

 

Капанът “това само аз го мога”

/0 Comments/in , , /by

Не е тайна, че времената се променят и светът се развива. Днешният 21-ви век се характеризира със значително по-забързано ежедневие и завишени нива на стрес. Как се отразява тази висока динамика на нашето поведение и какви навици развиваме вследствие от него? На работещите майки се налага да функционират под още по-голямо напрежение и бързо темпо, затова при тях резултатът се проявява още по-ясно.

Това, което често се случва е, че попадаш в капана “това само аз го мога”. Какво означава това? Означава, че бързайки, съзнателно или не, започваш да изземваш чуждите задължения, погрешно смятайки, че така нещата ще се случват по-бързо и за всички ще е по-лесно. Тази представа обаче е изключително неточна.

Опитвайки се ти да свършиш всичко, от една страна рискуваш сама ти да се претовариш и в даден момент да прегрееш, от друга – обезсилваш хората, лишавайки ги от възможността да се справят сами с дадена задача.

Това е особено съществен проблем, когато се случва в рамките на семейството. За да добиеш по-ясна представа за какво говоря, нека разгледаме няколко примера. Детето ти е на 3 годинки и тепърва се учи да се обува само. Сутрин бързаш да го оставиш на градина, за да не закъснееш за работа. Затова всеки ден, вместо да го оставиш да се справи само, го обуваш ти, с цел да не се бавите. На пръв поглед този жест изглежда твърде дребен за да се подозира, че би могъл да му се отрази в дългосрочен план. По този начин обаче, ти индиректно му казваш “Ти не можеш да се справиш сам/сама”. Впоследствие детето развива ниска самооценка и погрeшната представа, че не може да се справи само в живота като цяло. Много работещи майки изграждат навика, да отнемат и задълженията на своя съпруг или партньор (бащата на детето). Особено що се отнася до грижата за децата, дома и семейството като цяло. Отнемайки правото на мъжа, да заема своята роля на глава на семейството, ти отново го обезсилваш. Показваш му, че му нямаш доверие и че не вярваш във възможностите му да се грижи за семейството си. Това би накарало мъжа да се чувства подтиснат, неоценен и излишен. Ако той свикне да се смята за такъв, след време напълно отвиква от навика да полага каквито и да било старания, смятайки, че те не са желани. Предполагам сама виждаш как това лесно се превръща е причина за влошаване на взаимоотношенията.

И виж как се получава омагьосаният кръг: партньорът ти иска да се грижи за семейството, детето иска да се учи да е самостоятелно, ти обаче се притесняваш да им дадеш необходимото пространство да се научат на това и започваш да изземваш задълженията им. Постепенно те свикват с мисълта, че са неспособни да се справят сами и ти започваш да се наторяване все повече и повече. А ако просто им дадеш нужното време, насоки и търпение, всичко ще върви по-гладко. Само се замисли, колко много време и енергия би имала, ако част от задълженията, които си си вменила, бъдат поети от другиго. 

Четейки това, вероятно си успяла да установиш наличието на този проблем и в собственото си ежедневие и се чудиш защо се е получило така и как можеш да обърнеш тенденцията. Ето тук идва моята роля. Във видеото по-долу ще поговорим за капана “това само аз го мога”. Какво кара целеустремените дами (особено работещите майки) да попадат в него? Какво се случва, когато се озовеш в този капан? Защо е толкова важно да не отнемаш силата на хората, дори да знаеш, че ти ще се справиш по-добре? Защо е важно да оставиш всеки да действа и да се учи, спрямо собственото си темпо? Кога мъжете се затрудняват да влязат в ролята на глава на семейството и как влияе разликата в условията на израстване на момчетата и момичетата.

Задача: Замисли се – смяташ ли, че си заседнала в капана “това само аз го мога”? Какви убеждения стоят зад навика ти да се нагърбваш с всичко? Кои задължения биха могли да бъдат поети от другиго, за да не се претоварваш ти?

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

 

 

Осъзнатото родителство и споделеното време – въпроси и отговори

/0 Comments/in , /by

Родителството е едно от най-трудните, но и най-удовлетворяващите предизвикателства, пред които животът ни изправя. Специфичното при отглеждането на деца е това, че няма как да знаеш със сигурност до колко или дали се справяш добре, докато децата не пораснат и не видиш крайния резултат. Едва тогава разбираш с кое си се справила, и с кое не. Нали? 

Всъщност, въпреки че всяко дете е отделна личност и се повлиява добре от различен подход, има един принцип, чието приложение винаги помага да откриеш най-правилния път към детето. Това е принципът на осъзнатото родителство. Една много малка част от него е по-дълбокото разбиране на детските чувства и емоции. Вникването в него ни помага да отгледаме децата си така, че да бъдат здрави, уверени и уравновесени личности.

По тази тема винаги възникват неясноти, за това как да се справим успешно. Затова сега с вас ще разгледаме някои от най-често задаваните въпроси, свързани с осъзнатото родителство, подходът към децата, споделеното време и за баланса, между времето за децата и времето за себе си.

На първо място е важно да запомним три важни неща: качествено прекараното време с вашите деца е същността на осъзнатото родителство; осъзнатото родителство е всъщност пълноценно родителство; балансът на време и енергия стои в основата на това.

Ще започна с това, как неосъзнатото родителство вреди едновременно на теб, на децата ти и на цялата семейна динамика. Най-общо казано, то води до преразход на енергия, а енергията е гориво, което трябва да се изразходва правилно и разумно, за да поддържаш движението.

 

1. Какви могат да са причините за неправилно изразходване на енергията на една работеща майка, по отношение на отглеждането на децата? 

Едната от тях най-често е незнанието, което поражда несигурност в родителството. Втората е чувството за вина, което се поражда, когато не сме в кондиция да обърнем внимание на детето си.

2. Колко време трябва да отделям на децата си? 

Истината е, че то трябва да е ежедневно. Общуването може да се осъществи по три канала – внимание, помощ и контрол. Информация за тяхното значение и приложение можеш да намериш във видеото по-долу. Всяко дете се нуждае от различно количество време, което да прекарваш с него. Според д-р Тодор Господинов, оптималният времеви период е приблизително 2 часа на ден, но това е индивидуално и се определя за всяко дете поотделно.

3. Как да очертая здравословни граници в общуването с моите децата? 

На първо място е нужно търпение. Тази задача се постига чрез многократно повтаряне, запазване на добрия тон и вътрешната хармония. Като родител, трябва да застанеш в ролята на ментор, тъй като това помага за правилното и пълноценно преразпределяне на енергия. Целта в случая е децата да си изградят навик да зачитат твоето време.

4. Как да общувам с децата си най-успешно и пълноценно? 

Особено майките с повече деца бързо успяват да забележат, че всяко дете ни провокира по различен начин от емоционална гледна точка. При общуването с децата е добре да вземем предвид техния темперамент, за да разпознаване сигналите им. Трябва детето да се почувства разбрано, докато същевременно очертаеш граници в общуването и във времето, с което разполагаш. Изключително важно е когато отделяш време на детето си, то да почувства, че ти си пълноценно с него! В противен случай, времето е прекарано непълноценно с непълно присъствие, което го превръща в деструктивно изразходена енергия с негативни резултати за всички. Често не си даваме сметка колко са чувствителни децата към нашата енергия. Затова трябва да присъстваш едновременно емоционално и физически и да предразположиш детето да се почувства желано – да усети, че прекарваш време с него не по задължение, а защото това ти доставя удоволствие.

 

Разбира се, тези въпроси и съответните им отговори, далеч не изчерпват темата за споделеното време и осъзнатото родителство, която е безкрайна. Във видеото тези въпроси са разяснени още по-подробно, като ще срещнете някои нови термини, които не засегнахме в статията – затова ви препоръчвам да гледате и него.

 

 

Задача: замисли се над собствената си методика на родителство – гледаш ли децата си осъзнато? Има ли други въпроси, на които би искала да намериш отговор. Ако да – свържи се с мен и ще го намерим заедно.

 

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

 

Научи повече за програмите

 

 

 

 

Защо чашата трябва да бъде винаги наполовина пълна

/0 Comments/in /by

Всички сме се срещали с принципа на чашата, която за едни е наполовина пълна, а за други – наполовина празна, в зависимост от вътрешната нагласа и начина си на мислене. Но защо е толкова важно ти да я виждаш наполовина пълна?

Искам да си представиш следната примерна ситуация: 

Ставаш сутринта, борда и отпочинала, всичко е наред, но в някакъв момент нещо решава да се обърка. Колата не може да запали, закъсняваш за работа, а когато стигнеш се оказва, че си забравила ключовете си за вкъщи. И както си била в чудесно настроение, изведнъж се оказваш разбалансирана, което прави съзнанието ти уязвимо и податливо на негативни мисли. Сега мислите ти преминават в друга нагласа. Започваш да се притесняваш какво може да се обърка още преди то да се е случило. Вече изпитваш само тревога и напрежение. Емоциите ти се завъртат около негативното и тръгват надолу по спиралата. Оттам не следва нищо добро.

Въпросът ми към теб в такива моменти е: Защо допускаш този дисбаланс до себе си? Самата ти знаеш най-добре как това твое състояние само пречи едновременно на теб и на близките ти.

Не оставяй негативните мисли да надделеят. Можеш да си спестиш всичко това, ако разбереш и започнеш да прилагаш няколко принципа. Именно тях ще ти обясня във видеото по-долу. Ще поговорим за това, колко важна положителната нагласа и как да я поддържаме, за да предотвратиш бъдещи падения. Ключов момент в това е умението за идентификация на емоциите, за което също ще намериш информация във видеото.

С тези знания ще съумееш да управляваш емоциите си по-добре, а това е фундаменталният елемент за генериране на резултати и благополучие в живота. Поддържайки позитивната си нагласа, не само ще постигаш личните си цели с лекота, но и ще допринесеш и за пълноценното отглеждане на децата си, докато се наслаждаваш на всеки един миг, прекаран с със семейството.

Задача: Помисли в какви ситуации най-често си склонна са се поддаваш на негативните мисли. Идентифицирай емоциите, които изпитваш в такива моменти. С какви положителни убеждения можеш да замениш негативните такива, когато те се появат.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

Има ли смисъл да работя със себе си, ако човекът до мен не се променя?

/0 Comments/in , /by

Когато става въпрос за себеосъвършенстване  всеки се движи със свое собствено темпо. Досегашното ниво на осъзнатост, начинът на мислене, заобикалящата среда, възприетите семейни модели и много други фактори определят готовността и желанието на някого да се стреми към  положителна промяна. Важно е, това развитие да се случва със скоростта, с която се чувстваш комфортно. В противен случай то не е трайно и пълноценно. Ако не си готова за промяна, съществува опасност да се почувстваш объркана, изпаднала в хаос и да се затвориш обратно в зоната си на комфорт, без да се подобряваш. 

В рамките на едно семейство, всеки се движи и се развива със своята собствена скорост и много често се случва, динамиките на членовете на семейството да се разминават една с друга. 

Какво се случва обаче, когато разликата в твоето темпо и това на човека до теб е твърде осезаема? Единият непрестанно търси нова информация, попива нови умения и знания, а другият – изглежда сякаш или не знае как, или просто не иска. Ако ти си на мястото на първия човек, в теб вероятно е възникнал въпросът: “Има ли смисъл да се старая толкова, щом партньорът ми отказва да се развива заедно с мен?” 

Веднага ти казвам – ДА, има смисъл. Само че подобна обстановка в семейната среда, неминуемо поражда конфликти и пречи на хармоничното отношения. Затова нека разсъждаваме по темата и подредим картината заедно. 

Във видеото ще разгледаме основните въпроси, дилеми, причинноследствени връзки, вероятни причини за възникването на току-що описаната ситуацията. Гледай го докрай, за да разбереш, какво се случва, когато темпото се разминава и как да го балансираш. Ще разгледаме и обратната ситуация – когато ти си тази, която се движи по-бавно. Ще обсъдим също как повлияват семейните модели, ролите на мъжа и жената в семейството и ключовото значение на емпатията. Накрая ще потърсим и решение, защото личностното израстване е базовият елемент в осъзнато родителство – децата ни го заслужават!

Правейки крачка към намиране на решение, ти съдействаш за процеса на твоето собствено развитие, осигуряваш си вътрешна хармония, с която да можеш да постигаш личните си цели, докато отглеждаш децата си пълноценно.

Задача: Определи сферите, в които темпото ти най-сериозно се разминава с това на човека до теб. Установи как това влияе на вашите отношения, на децата ви, на теб самата. Помисли какво можеш да направиш, за да хармонизираш обстановката.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

 

Как осъзнатото родителство ни пази от „прегряване”, паник атаки и депресия

/0 Comments/in , /by

За съжаление депресията, паник атаките и „прегряването” се превърнаха в бича на съвремието ни. Все повече жени се сблъскват с подобни състояния. А книгите, посветени на тези състояния, бързо се изчерпват.

По данни на Световната здравна организация (СЗО):

Депресивните разстройства представляват близо 41,9% от уврежданията от невропсихични разстройства сред жените, в сравнение с 29,3% при мъжете. Паническото разстройство сред възрастните е по-високо при жените (3,8%), отколкото при мъжете (1,6%). То е тревожно разстройство, характеризиращо се с неочаквани и повтарящи се епизоди на силен страх, придружени от физически симптоми, които могат да включват болка в гърдите, сърцебиене, задух, виене на свят или коремен дистрес. Прегряването е една от водещите причини, поради които 73% от жените казват, че искат да променят кариерата си. Прегряването представлява физически или психически срив, обикновено причинен от масивен стрес и преумора. През 2019 г. СЗО го припознава като синдром, свързан с прекомерния стрес на работното място.

Днес всички знаем, че това са състояния причинени от стреса, в който живеем. Неотдавна беше констатирано, че през XX в, адреналинът, който ние ежедневно отделяме в следствие на стрес, е равен на този, който древните хора са отделяли преследвани от диви животни. Организмът ни не успява да се справи с този стрес и се разболява.

Особено засегнати са жените със семейство и професия, които до съвършенство овладяват изкуството да „жонглират” 

Тук идва осъзнатото родителство

Тогава, когато ние се научим и успяваме да управляваме себе си, така че минимално да изразходваме времето и енергията си, отглеждайки неосъзнато децата си, ще направим голяма крачка в посока на превенция на тези състояние, на пълноценно отглеждане на децата ни и на по-лесно постигане на личните ни цели.

 

Задача: Каква ще бъде твоята първа крачка към тази промяна? Сподели я с мен в коментар!

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.
Научи повече за програмите

 

Как осъзнатото родителство ни помага за бъдем по-успешни

/0 Comments/in , /by

Осъзнатото родителство е тема, малко позната все още у нас. Може би и за това избирам да пиша за нея. През годините осъзнах, че именно осъзнатото родителство е това, което помага на една работеща и целеустремена майка да постига успешно много високи лични цели.

Осъзнатото срещу неосъзнатото родителство – какво е това?

Животът в осъзнатост сам по себе си означава да изживяваме пълноценно всеки един миг, както от нашето ежеднение, така и от целия ни живот. По отношение на децата, това означава да им отделяме нужното време и внимание, тогава, когато те имат тази нужда, да бъдем ментори, а не наставници в техния живот, да ги оставим да вървят по своя собствен път.

Това са неведнъж казвани неща, но защо заострям вниманието върху тях отново?

Защото когато твърде много се фокусираме върху децата си, непрекъснато ги напътстваме, взимаме решения вместо тях, тогава сме неосъзнати като родители. Изразходваме излишно време и енергия, опитвайки се поставим децата си в определена и предварително създадена от нас „матрица”. Обратно, когато сме до тях, за да ги напътстваме и подкрепяме, когато те потърсят нашето внимание – ето тогава ние сме осъзнати родители. Това е случаят, при който ние изразходваме значително по-малко време и енергия в ролята си на родители.

Какво произтича от всичко казано до тук?

Когато ние успяваме да спестим излишния разход на енергия и време и превърнем неосъзнатото родителство в осъзнато, тогава можем да използваме тази енергия и това време за себе си, като ги вложим в нашите лични проекти по конструктивен начин.

Задача: Помисли като кой тип родител се самоопределяш – осъзнат или неосъзнат? Сподели в коментар!

 

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

 

Научи повече за програмите