Posts

Жената като източник на изобилие: вътрешните блокажи към парите и как да ги освободим

/0 Comments/in , /by

Изобилието не започва в портфейла, а в сърцето. Много жени усещат, че са способни на повече – и в кариерата, и в живота – но нещо ги спира. Трудят се, стараят се, дават от себе си, но изобилието все им се изплъзва. Това „нещо“ често не е външна пречка, а вътрешен блокаж към парите, създаден от страх, вина или модели, възприети още в детството.

Какво представляват вътрешните блокажи към парите?

Вътрешните блокажи са несъзнателни убеждения, които ограничават начина, по който възприемаме изобилието. Те се проявяват като самосаботаж, занижаване на цената, отказ да поискаш повече, страх от успех или вина, когато получиш.

Най-често срещаните убеждения:

  • „Парите се печелят с много труд“
  • „Ако съм богата, ще ме отхвърлят“
  • „Нямам право да искам повече“
  • „Мъжът трябва да носи парите, аз само да се грижа“
  • „Ще стана алчна, ако имам твърде много“

Откъде идват тези блокажи?

1. Моделът в детството
Първите 7 години формират нашата вътрешна „парадигма за пари“. Ако си израснала в дом, където майка ти е казвала: „Не можем да си го позволим“, или е жертвала себе си, за да спести, вероятно днес носиш този модел дълбоко в себе си.

2. Културни и социални внушения

Обществото често възнаграждава мъжката активност и наказва женската проява на сила, особено ако тя е свързана с пари. Жените са възпитани „да не бъдат нахални“, „да не искат много“, „да се задоволяват с малко“.

Ако усещаш вина, когато изкарваш повече пари от партньора си, прочети и това лично споделяне за вътрешната стойност и баланса във връзката.

Как да започнеш да освобождаваш блокажите?

  1. Разпознай откъде идва твоят страх
    Напиши отговор на въпросите:
    – Какво чуваше за парите като дете?
    – Как реагираше майка ти, когато говореше за пари?
    – Как се чувстваш, когато получиш повече от очакваното?
  2. Пренапиши убежденията с любов, не със сила
    Старо: „Ако имам много, ще изгубя близките си“
    Ново: „Изобилието ми позволява да давам повече – без да се жертвам“
  3. Изграждай нова реалност чрез действие
    Не чакай убеждението да се промени, за да действаш. Действай, за да промениш убеждението.

Примери:
– Повиши цената си с 10%
– Позволи си нещо “луксозно” – не като награда, а като заслужено
– Започни нова услуга, която отдавна отлагаш – без извинения

Жената като източник на изобилие

Изобилието не се „печели“. То се позволява. Когато жената влезе в съгласие със своята стойност, тя започва да получава – с лекота.

Практическо упражнение: Паричен дневник

  1. В продължение на 7 дни записвай:
    – Какво съм получила днес (пари, комплимент, внимание)?
    – Как реагирах – приех ли с благодарност или с неудобство?
    – Какво ми пречи да поискам повече?
  2. На осмия ден: Напиши манифест на новата си връзка с изобилието в 5 изречения.

Финално послание

Жената е създадена да създава. Изобилието е естествено състояние, не борба. Когато се освободиш от вината, страховете и наследените модели, ти се връщаш към себе си – и изведнъж, животът започва да откликва с повече.

 

Искаш ли да изчистим заедно вътрешните ти блокажи към парите?
Запиши се : https://consult.mancheva.info/vaprosnik/

5 начина да възпитаме емоционална интелигентност у децата – без да сме перфектни

/0 Comments/in /by

Все по-често говорим за емоционална интелигентност – на работното място, в партньорствата, в личностното израстване.
Но една от най-важните ѝ прояви започва още у дома – в отношенията с нашите деца.

Много родители се питат:
„Как да възпитам дете, което умее да се справя със своите емоции, когато самата аз понякога не знам как?“

Отговорът не се крие в съвършенството. А в автентичността, практиката и готовността да учим заедно с децата си.

Започва от нас: емоционалната зрялост на родителя

Децата не слушат толкова думите ни, колкото наблюдават реакциите ни.
Когато ние умеем да назоваваме своите чувства, да дишаме преди да отговорим, да поемем отговорност за поведението си – те попиват тази способност без да е нужно да им я обясняваме.

Емоционалната интелигентност не означава да не се ядосваме, да не се разочароваме или да не плачем.
Означава да умеем да се свържем с тези чувства, да ги признаем и да ги преработим – в осъзнатост, избор, действие.

 

Какво даваме на детето, когато го учим да се справя с емоциите си?

Дете, което разбира и приема чувствата си:

  • израства по-уверено и устойчиво,
  • изгражда по-здравословни връзки с другите,
  • не потиска тъгата и не се срамува от гнева.

Но най-важното – то се научава да взима по-добри решения.
Решения, базирани на разбиране, а не на емоционален порив.
Това е основата на зрялата личност.

 

5 начина да възпитаме емоционална интелигентност у децата – без да сме перфектни

  1. Назовавай емоциите – първо своите, после техните

Пример:
„Сега съм ядосана, защото се почувствах игнорирана.“
Така показваш, че емоциите не са заплаха, а информация.

 

  1. Не бързай да „поправиш“ емоцията

Когато детето плаче, не казвай: „Не плачи, няма страшно.“
А опитай с: „Разбирам, че ти е тъжно. И аз бих се почувствала така.“
Чутото дете се успокоява по-бързо.

 

  1. Показвай уязвимост без вина

Ако си реагирала остро, кажи:
„Съжалявам, повиших тон. Това не беше най-добрият ми избор.“
Така го учиш как се поема отговорност без срам.

 

  1. Използвай тялото като ресурс

Емоциите не живеят само в ума – те се усещат в тялото.
Научи детето на:

  • дълбоко дишане,
  • рисуване,
  • разходка като „презареждане“.
    Това му дава инструменти за регулиране.

  1. Празнувай всяка малка емоционална победа

Пример:
„Браво, че каза, че си ядосан, вместо да удряш.“
Насърчавай усилието, а не само „доброто поведение“.

Заключение

Най-добрият начин да научим децата си на емоционална интелигентност е…
да сме с тях истински.

Не като идеални родители, а като осъзнати хора, които учат, признават, растат.

Вътрешната хармония започва, когато спрем да се борим със себе си и започнем да се чуваме – и себе си, и децата.

 

Готова ли си за още една крачка към по-осъзнато родителство?

Ето как можеш да започнеш още днес:

  1. Спри за минута – и си задай: „Как се чувствам в този момент?“
  2. Помисли как би описала това чувство на своето дете.
  3. Напиши 1 изречение, което би казала следващия път, когато то изрази емоция.

✨ Това е първата крачка към емоционално свързано и балансирано родителство.

Вътрешна хармония чрез Ин и Ян: как да намерим баланса между мекота и сила

/0 Comments/in /by

В забързаното ежедневие все повече жени усещат липса на вътрешен мир, като че ли нещо вътре в тях се е разклатило. Сякаш живеят прекалено в ума, в очакванията, в графиците. А тялото тихо нашепва: „Нуждая се от теб. От тишина. От нежност.“

И точно тук идва моментът да си спомним за древната мъдрост на Ин и Ян – двете сили, които живеят във всеки от нас.

Какво представляват Ин и Ян?

Ин и Ян са концепции от древната китайска философия. Те описват дуалността във вселената – противоположности, които се допълват, а не изключват:

  • Ин – тъмна, мека, приемаща, женска, вътрешна, тиха. Представлява Луната, нощта, водата, покоя.
  • Ян – светла, активна, действена, мъжка, външна, динамична. Представлява Слънцето, деня, огъня, движението.

Вътрешната хармония не се постига чрез пълно отдаване на едната от тях, а чрез умението да ги съчетаем.

Когато балансът липсва

Ако доминира Ян – действие, постижения, резултати – идват изтощение, тревожност, безсъние.
Ако потънем в Ин – затваряне, откъсване, липса на движение – губим мотивация и връзка със света.

Истинската мъдрост се крие в това да редуваме. Да чуваме ритъма на живота в себе си. Да уважаваме и двете състояния.

Как да поканим вътрешна хармония?

1. Наблюдавай себе си

Разпознавай кога се изчерпваш, кога се затваряш. Самонаблюдението е ключ към себепознание.

2. Изгради ритъм

  • Сутрин: активирай Ян с разходка, танци, слънцe

  • Вечер: подхрани Ин с йога, топла вана, медитация

3. Свържи се с природата

Тя естествено преминава през Ин и Ян – ден и нощ, покой и разцъфване. Учител без думи.

4. Почитай почивката

Почивката е пространство за възстановяване, не мързел.

5. Действай с мекота

Силата не винаги е в натиска. Понякога най-дълбоката промяна идва от нежност.

Когато Ин и Ян се срещнат в теб…

Тогава се връщаш у дома – в себе си.

Тогава тялото и сърцето говорят на един език.

Тогава не си в битка със света, а в съгласие със себе си.

Тогава тишината не е заплаха, а подслон.

Тогава светлината идва отвътре.

Заключение

Вътрешната хармония не се намира – тя се създава всеки ден чрез избор. Избор да се спрем, да чуем, да уважим и мекотата, и силата в нас. Ин и Ян не са врагове – те са любовници, които си подават ръка. Когато една жена живее в този баланс, тя става извор. Тя излъчва покой. И тогава всичко около нея започва да се хармонизира.

 Върни се към себе си. Там е твоят център. Там е твоят дом.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Ако ги готова да направиш стъпка към своята нова идентичност, заяви участие в менторската ми програма:

Кандидатствай

 

Как да отгледаш самостоятелно дете без да се чувстваш виновна

/0 Comments/in , /by

Проблемът, който никой не назовава

Майчината обич е безусловна. Но често, без да осъзнаваме, тази обич се превръща в свръхотдаденост. Това ограничава развитието на децата и изтощава майката.

Готвим, перем, прибираме, напомняме, организираме. И в един момент се питаме: 

„Защо никой не ми помага? Защо детето ми не може да се справи само?“

Как изглежда тази история в реалността

Детето ти забравя раницата, не подрежда стаята, чака някой друг да му сервира закуската. 

А ти тичаш, поправяш, организираш. И се чувстваш изтощена, но и виновна, когато дори само помислиш да му кажеш „Направи го сам/а“.

Ти не си лоша майка. Ти си водач.

Истински добрата майка не е тази, която прави всичко. А тази, която учи детето си *как* да го направи.

Да му покажеш, че вярваш в способностите му, е много по-ценно от всяка закопчана дреха или измит съд.

А ако искаш първо да подредиш вътрешния си свят, преди да започнеш с възпитанието – прочети “Как да постигнем вътрешен мир и хармония.”

Истинският враг: вината и заблудата за „добрата майка“

Обществото ни е наситено със съобщения от типа: „Дай всичко на детето си“. 

Но това „всичко“ понякога му отнема възможността да се научи на отговорност, упоритост и самостоятелност.

Ролята ти като водач

Ти можеш да покажеш нов път. Вместо „Аз ще го направя“, можеш да кажеш „Искаш ли да опиташ сам/а?“

В програмите на „Вътрешна хармония“ учим майките как да изградят вътрешна увереност, за да предадат същото и на децата си.

5 практични начина да отгледаш самостоятелно дете без вина

  1. Дай избор, не заповед. Вместо „Оправи си стаята!“, кажи: „Кога искаш да подредиш – сега или следобед?“  
  2. Насърчавай усилието, не резултата. Похвали опита, дори да не е перфектно направено. Кажи: „Браво, че опита сам/а!“  
  3. ️Предай отговорността като доверие. Дай му конкретна задача и се отдръпни. Например: „Ще ти се доверя да си приготвиш закуската тази сутрин.“  
  4. Замени страха с подкрепа. Вместо: „Не тичай, ще паднеш!“, опитай с: „Погледни къде стъпваш. Ако паднеш – ще се научиш как да се пазиш сам/а.“  
  5. Позволи му да греши. Детето се учи най-добре чрез преживяване. Малките рани са част от изграждането на самоувереност, устойчивост и здрави граници.

Самостоятелното дете започва със спокойната майка

Да отстъпиш крачка назад не означава да се откажеш. Означава да дадеш шанс.

Ти не си по-малко майка, когато позволяваш детето ти да се справя само – напротив, ти си водач по неговия път към зрелостта.

Ако темата резонира с теб, сподели в коментар под статията какво би искала да промениш в ежедневието си.

Следващия път, когато си на път да кажеш „Не прави това, ще се нараниш“, си спомни:

Грешките са уроци, не провали. Детето ти има нужда от преживяване, не от перфектна защита. 

Доверието, което му гласуваш, ще изгради най-сигурната му вътрешна опора.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Ако ги готова да направиш стъпка към своята нова идентичност, заяви участие в менторската ми програма:

Кандидатствай

 

Как да постигнем вътрешен мир и хармония

/0 Comments/in /by

В свят, в който всяка минута е заета, а умът ни никога не спира, усещането за вътрешен мир често изглежда като далечна мечта. Превключваме между роли – майка, съпруга, професионалист – и се опитваме да дадем най-доброто от себе си. Но в стремежа да сме „навсякъде“, често се губим никъде. А именно тук започва търсенето на вътрешната хармония – не като съвършенство, а като съгласие със себе си.

Какво означава вътрешен мир?

Вътрешният мир не е отсъствие на предизвикателства, а способност да останеш центрирана, дори когато всичко около теб е в движение. Това е състояние, в което мислите, емоциите и действията ти са в синхрон. Когато не се бориш със себе си, а се разбираш. Когато не се доказваш на другите, а се уважаваш.

Първата крачка – себепознание

Много често се опитваме да променим живота си отвън – с ново работно място, график или диета. Но устойчивата промяна започва отвътре. Себепознанието е ключът към хармонията. Когато познаваш себе си – своите нужди, страхове, мечти и реакции – можеш да живееш по-съзнателно. Това знание ти дава свобода: да казваш „да“ на важните неща и „не“ на онова, което те изтощава.

Познаваш ли своя тип личност?

Всеки от нас реагира на света по различен начин. Някои сме чувствителни и нуждаещи се от време насаме, други черпим енергия от социални контакти. Разбирането на твоя тип личност е мощен инструмент – защото ти помага да не се сравняваш, а да създадеш среда, която те подхранва. Хармонията започва тогава, когато живееш според своята природа, а не според очакванията на другите.

Малките ритуали на баланса

Вътрешната хармония не е резултат от един голям акт на промяна, а от малки ежедневни избори. Чаша тишина сутрин. Време за дишане. Записка в дневника с мисълта „Днес ще се погрижа и за себе си.“ Когато превърнеш тези малки действия в навици, животът ти започва да се подрежда отвътре.

 

Не търси баланс в „перфектната формула“, а в честния отговор на въпроса: От какво имам нужда днес? Понякога това е работа, друг път – почивка. Истинският баланс не е статичен, а динамичен – и е твоят вътрешен барометър. 

➡️ Ако тази тема е интересна за теб прочети https://consult.mancheva.info/praviloto-40-70/

Не си сама

Пътят към вътрешния мир не е линеен. Ще има дни на объркване, съмнение и умора. Но ще има и прозрения. Ще има моменти на яснота, в които ще усещаш тишината в себе си – не като празнота, а като сила.

Във „Вътрешна хармония“ вярваме, че всяка жена носи отговорите в себе си. Ние сме тук, за да ти ги помогнем да ги чуеш. Заедно ще намерим твоя ритъм, твоята истина, твоята вътрешна тишина.

Готова ли си да направиш първата крачка към вътрешен мир?

Започни с тези 3 малки стъпки още днес:

1. Спри за 3 минути в тишина. Усети дъха си. Просто присъствай.
2. Запиши си на лист: „От какво имам нужда днес?“ – и отговори без цензура.
3. Направи едно малко действие за себе си – чаша чай, 10 минути тишина или кратка разходка.

 

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Ако ги готова да направиш стъпка към своята нова идентичност, заяви участие в менторската ми програма:

Кандидатствай

 

 

ПРАВИЛОТО 40/70

/0 Comments/in , /by

Колко често се задържаме в ЗОНАТА на КОМФОРТА, чакайки момента, когато всичко е идеално?

Излизането от ЗОНАТА на КОМФОРТ може да бъде като приключение, СТЪПКА към НЕИЗВЕСТНОТО – вдъхновяващо и напълно с възможности.

НО КАКВО, АКО ТРЪГНЕМ НАПРЕД, БЕЗ ДА СМЕ ПОДГОТВЕНИ?

Ще срещнем предизвикателства, които могат да ни изненадат. Може да се изправи пред НЕИЗВЕСТНОСТ, СТРЕС и дори НЕУСПЕХ.
Въпреки това, тези моменти на изпитания могат да бъдат истински УРОЦИ за нашето развитие и растеж.

Така че докато излизаме от зоната на комфорт, нека не забравяме да се съгласим по най-добър начин.
Нека се подготвим да се справим с ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА, които могат да възникнат, и да извлечем максимална полза от всяка възможност за растеж.

Животът е пълен с неизвестни, но често точно в тях ОТКРИВАМЕ своя ПЪТ и РАСТЕМ.

Остани с мен, д-р Галя Манчева, за да научиш повече за това как да се справиш и със стъпките, които можеш да предприемеш днес, за да подобриш живота си.

ЗАЕДНО МОЖЕМ ДА ИЗГРАДИМ ПО-ДОБРО УТРЕ!

 

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Заявете безплатна 30-минутна среща с мен!

 

Защо 5 минути винаги не стигат?

/0 Comments/in , /by

Петте минутки, които винаги не стигат. Това е проблем на един много голям процент от съвременните жени и работещите майки.

Жената днес бива натоварена с изключително много социални роли; тази на майка, на съпруга, на дъщеря, на колежка, на приятелка и много други. Тя се стреми да дава твърде много от себе си във всяка една от тях, но въпреки това разполагаме само с 24 часа в денонощието и седемдневна седмица.

Много често именно тези толкова много роли и допълнителните товари, които ние, като работещи майки, трябва да носим, са причината за бичовете на днешното време, за проблеми като паник атаките и прегряването.

Опитваме се в ежедневието да бъдем и добри като майки, като съпруги и стопанки на домовете си. В стремежа си да сме добри във всички наши социални роли, рано или късно прегряваме. Усещането, че никога не ни достигат тези 5 минути, води със себе си гняв и раздразнение, които се отразяват и на нас и на хората около нас.

Но какво всъщност се крие зад тези 5 минути? Това са именно тези толкова много социални роли, които жената на 21-ви век иска или не иска да заема.

 


Задача: Направи списък на всички роли, които ти заемаш в момента и си помисли: Кое от всички задължения, които имаш в рамките на тази роля, можеш да елиминираш? Кои от тези задължения можеш да делегираш?

 

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Заявете безплатна 30-минутна среща с мен!

 

Излизането от застоя няма да ти помогне да се движиш по-бързо напред

/0 Comments/in , /by

Има ли момнети, в които спираш за момент и осъзнаваш, че животът ти се е озовал в застой. Осъзнаваш, че не се движиш нито напред, нито назад. Това може да се отнася до професионалните ти цели, личностното ти израстване и мечти, а понякога и до двете. Такива ситуации могат да се окажат изключително обезкуражаващи. Чувстваш се изпаднала в хаос и се притесняваш да направиш каквато и да крачка, за да не влошиш ситуацията. Само че рядко си даваме сметка, че бездействайки, се самосаботираме най-много.

Като за всяко нещо, излизането от застоя се нуждае от правилната стратегия. За тази цел има няколко ключови въпроса, с които да си помогнеш. Трябва се върнеш назад и да определиш момента, в който си изпаднала, в застой или момента, в който процесът е започнал. Важно е да установиш факторите, които са довели до него. Замисли се – присъстват ли в живота ти все още. Ако не – защо все още позволяваш да ти вредят? Ако да – как ще ги преодолееш?

Във видеото ще доразвием темата, за да можеш да добиеш още по-ясна представа за проблема, съответно за неговото решаване. Ще поговорим за това как социалните роли водят до застой. Ще поставим още няколко важни въпроса, върху които трябва да помислиш, преди да започнеш да градиш стратегията си, описана по-горе. Най-важното, което трябва да чуеш и запомниш е защо не трябва да се страхуваш от хаоса, съпроводен от застоя, и как да го използваш като стъпало към следващото ти, по-добро “Аз”.

Задача: Върни се към въпросите от втория абзац и с тяхна помощ опитай да изградиш своята стратегия за плавно и сигурно излизане от застой.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

Излизането от зоната на комфорт няма да ти помогне да постигнеш повече

/0 Comments/in , , /by

Всеки човек има обособена зона на комфорт по отношение на начина си на живот. Това е определена рутина, в която се чувстваш спокойна и сигурна, защото всичко ти е добре познато. Знаеш, че когато човек се заседи в тази зона твърде дълго, спира да върви напред и да се развива. Какво става обаче ако излезеш от нея неподготвена? Най-просто казано – пропадаш в пропаст.

Без стратегия се озоваваш в хаос, незнаеш накъде и как да продължиш, често забравяш дори изначалната цел, заради която си решила да излезеш от зоната си на комфорт и да се стремиш към промяна и развитие. Тогава започваш да се луташ и често дори изпадаш в паника. В даден момент си принудена, просто да стъпиш обратно в зоната си на комфорт, на сигурно, за да се самосъхраниш. В крайна сметка резултатът е това, че единствено си си причинила стрес, без да осъществиш стремежите и желанията си и да надградиш.

Би било еквивалент на това да стъпиш на улицата без да потърсиш пешеходна пътека, без да погледнеш светофара, без да се увериш, че няма наближаващи автомобили, просто да стъпиш върху платното, очаквайки, че ще стигнеш до отсрещния тротоар без да предизвикаш хаос и паника – това не е възможно

Може да се направи същата аналогия и с излизането от зоната на комфорт. Преди да направиш крачката към нещо ново, най-напред ти трябва ясна цел и план за действие.

Във видеото ще ти помогна да си изясниш точно как да съставиш своята стратегия. За какво е нужно да помислиш предварително, как да се подготвиш за неочаквано стечение на обстоятелствата и как да реагираш, когато се изправиш пред препятствие така, че да го превъзмогнеш без да си причиняваш излишен стрес.

С тези знания, ти вече ще си направила първата крачка извън зоната си на комфорт и в посока на своето личностно израстване и професионално развитие – а защо не и двете? С тези умения ще постигаш личните си цели по-бързо и лесно, докато отглеждаш децата си още по-пълноценно и осъзнато, защото с тях, вие допринасяш най-вече за своята вътрешна хармония.

 

 

Задача: Определи кои са онези убежденията или външни фактори, които те спират да излезеш от зоната си на комфорт. Направи анализ на ресурсите, които биха ти били нужни, за да го направиш. Състави своята стратегия и действай!

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

 

 

Трудно ми е да избирам между моите професионални интереси и децата ми

/0 Comments/in , , /by

Съвременната жена често е изправена пред трудния избор между професионалните си интереси и развитие и отглеждането на децата си. Разбира се не е нужно да се отказваш от едното, за сметка на другото, но задачата да балансираш между двете също не е никак лесна. Но това не трябва да те спира.

Много майки често се страхуват, че не биха могли да се справят и с двете задачи едновременно.

Какво се случва обаче, когато се посветиш изцяло на едното?

Първият вариант е да избереш кариерата и своето лично и професионално развитие. Проблемът в този случай е, че грижата за децата се поема от другиго, било то членове на семейството или детегледачки. Така не успяваш да отгледаш децата си пълноценно, да ги възпиташ спрямо своята ценностна система. Само една майка може да осигури на децата си нужната грижа и подкрепа, за да се изградят като завършени и осъзнати личности. Правейки този избор обаче много майки не си дават сметка какво всъщност изпускат. Отдавайки си на кариерата, изпускаш толкова вълнуващи мигове от израстването на малките човечета, които никога няма да се повторят. Споделеното време със семейството е ценно от която и да е професионална позиция.

Ако избереш да се посветиш изцяло на отглеждането на децата си, рискуваш в даден момент да започнеш да забравяш за себе си. Твоите лични интереси, цели, мечти, израстване и грижата ти към теб самата остават на заден план. Какво става тогава? Не успяваш да намериш почва да разгърнеш потенциала и личността си, а това не е пълноценно изживян живот от гледна точка на теб самата. Не е нужно и не трябва да пренебрегва себе си! Знай, че заслужаваш да обърнеш внимание на себе си и да изпиташ удовлетворението от личните си постижения.

Във видеото ще ти обясня стъпка по стъпка как да се научиш да балансираш между двете. Ще поговорим за значението на осъзнатостта във всяка сфера на живота, за правилното разпределяне на времето и енергията, за това, как да се научиш да поставяш правилно своите приоритети и ред други фактори. Чрез тях ще изградиш стратегия, за това как да постигаш личните си цели, докато отглеждаш децата си пълноценно.

Припомни си коя си ти – една любяща и старателна майка, същевременно една смела и целеустремена дама. Не забравяй това и ще се справиш с всичко!

Задача: Определи дали към момента успяваш да балансираш между личните ти и професионалните ти интереси и пълноценното отглеждане на децата ти или ти се налагата да избираш едното. Помисли как би могла да пренаредиш приоритетите си и разпределението на енергията си, така че едното да не страда за сметка на другото.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите