Posts

Излизането от застоя няма да ти помогне да се движиш по-бързо напред

/0 Comments/in , /by

Има ли момнети, в които спираш за момент и осъзнаваш, че животът ти се е озовал в застой. Осъзнаваш, че не се движиш нито напред, нито назад. Това може да се отнася до професионалните ти цели, личностното ти израстване и мечти, а понякога и до двете. Такива ситуации могат да се окажат изключително обезкуражаващи. Чувстваш се изпаднала в хаос и се притесняваш да направиш каквато и да крачка, за да не влошиш ситуацията. Само че рядко си даваме сметка, че бездействайки, се самосаботираме най-много.

Като за всяко нещо, излизането от застоя се нуждае от правилната стратегия. За тази цел има няколко ключови въпроса, с които да си помогнеш. Трябва се върнеш назад и да определиш момента, в който си изпаднала, в застой или момента, в който процесът е започнал. Важно е да установиш факторите, които са довели до него. Замисли се – присъстват ли в живота ти все още. Ако не – защо все още позволяваш да ти вредят? Ако да – как ще ги преодолееш?

Във видеото ще доразвием темата, за да можеш да добиеш още по-ясна представа за проблема, съответно за неговото решаване. Ще поговорим за това как социалните роли водят до застой. Ще поставим още няколко важни въпроса, върху които трябва да помислиш, преди да започнеш да градиш стратегията си, описана по-горе. Най-важното, което трябва да чуеш и запомниш е защо не трябва да се страхуваш от хаоса, съпроводен от застоя, и как да го използваш като стъпало към следващото ти, по-добро “Аз”.

Задача: Върни се към въпросите от втория абзац и с тяхна помощ опитай да изградиш своята стратегия за плавно и сигурно излизане от застой.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

Излизането от зоната на комфорт няма да ти помогне да постигнеш повече

/0 Comments/in , , /by

Всеки човек има обособена зона на комфорт по отношение на начина си на живот. Това е определена рутина, в която се чувстваш спокойна и сигурна, защото всичко ти е добре познато. Знаеш, че когато човек се заседи в тази зона твърде дълго, спира да върви напред и да се развива. Какво става обаче ако излезеш от нея неподготвена? Най-просто казано – пропадаш в пропаст.

Без стратегия се озоваваш в хаос, незнаеш накъде и как да продължиш, често забравяш дори изначалната цел, заради която си решила да излезеш от зоната си на комфорт и да се стремиш към промяна и развитие. Тогава започваш да се луташ и често дори изпадаш в паника. В даден момент си принудена, просто да стъпиш обратно в зоната си на комфорт, на сигурно, за да се самосъхраниш. В крайна сметка резултатът е това, че единствено си си причинила стрес, без да осъществиш стремежите и желанията си и да надградиш.

Би било еквивалент на това да стъпиш на улицата без да потърсиш пешеходна пътека, без да погледнеш светофара, без да се увериш, че няма наближаващи автомобили, просто да стъпиш върху платното, очаквайки, че ще стигнеш до отсрещния тротоар без да предизвикаш хаос и паника – това не е възможно

Може да се направи същата аналогия и с излизането от зоната на комфорт. Преди да направиш крачката към нещо ново, най-напред ти трябва ясна цел и план за действие.

Във видеото ще ти помогна да си изясниш точно как да съставиш своята стратегия. За какво е нужно да помислиш предварително, как да се подготвиш за неочаквано стечение на обстоятелствата и как да реагираш, когато се изправиш пред препятствие така, че да го превъзмогнеш без да си причиняваш излишен стрес.

С тези знания, ти вече ще си направила първата крачка извън зоната си на комфорт и в посока на своето личностно израстване и професионално развитие – а защо не и двете? С тези умения ще постигаш личните си цели по-бързо и лесно, докато отглеждаш децата си още по-пълноценно и осъзнато, защото с тях, вие допринасяш най-вече за своята вътрешна хармония.

 

 

Задача: Определи кои са онези убежденията или външни фактори, които те спират да излезеш от зоната си на комфорт. Направи анализ на ресурсите, които биха ти били нужни, за да го направиш. Състави своята стратегия и действай!

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

 

 

Капанът “това само аз го мога”

/0 Comments/in , , /by

Не е тайна, че времената се променят и светът се развива. Днешният 21-ви век се характеризира със значително по-забързано ежедневие и завишени нива на стрес. Как се отразява тази висока динамика на нашето поведение и какви навици развиваме вследствие от него? На работещите майки се налага да функционират под още по-голямо напрежение и бързо темпо, затова при тях резултатът се проявява още по-ясно.

Това, което често се случва е, че попадаш в капана “това само аз го мога”. Какво означава това? Означава, че бързайки, съзнателно или не, започваш да изземваш чуждите задължения, погрешно смятайки, че така нещата ще се случват по-бързо и за всички ще е по-лесно. Тази представа обаче е изключително неточна.

Опитвайки се ти да свършиш всичко, от една страна рискуваш сама ти да се претовариш и в даден момент да прегрееш, от друга – обезсилваш хората, лишавайки ги от възможността да се справят сами с дадена задача.

Това е особено съществен проблем, когато се случва в рамките на семейството. За да добиеш по-ясна представа за какво говоря, нека разгледаме няколко примера. Детето ти е на 3 годинки и тепърва се учи да се обува само. Сутрин бързаш да го оставиш на градина, за да не закъснееш за работа. Затова всеки ден, вместо да го оставиш да се справи само, го обуваш ти, с цел да не се бавите. На пръв поглед този жест изглежда твърде дребен за да се подозира, че би могъл да му се отрази в дългосрочен план. По този начин обаче, ти индиректно му казваш “Ти не можеш да се справиш сам/сама”. Впоследствие детето развива ниска самооценка и погрeшната представа, че не може да се справи само в живота като цяло. Много работещи майки изграждат навика, да отнемат и задълженията на своя съпруг или партньор (бащата на детето). Особено що се отнася до грижата за децата, дома и семейството като цяло. Отнемайки правото на мъжа, да заема своята роля на глава на семейството, ти отново го обезсилваш. Показваш му, че му нямаш доверие и че не вярваш във възможностите му да се грижи за семейството си. Това би накарало мъжа да се чувства подтиснат, неоценен и излишен. Ако той свикне да се смята за такъв, след време напълно отвиква от навика да полага каквито и да било старания, смятайки, че те не са желани. Предполагам сама виждаш как това лесно се превръща е причина за влошаване на взаимоотношенията.

И виж как се получава омагьосаният кръг: партньорът ти иска да се грижи за семейството, детето иска да се учи да е самостоятелно, ти обаче се притесняваш да им дадеш необходимото пространство да се научат на това и започваш да изземваш задълженията им. Постепенно те свикват с мисълта, че са неспособни да се справят сами и ти започваш да се наторяване все повече и повече. А ако просто им дадеш нужното време, насоки и търпение, всичко ще върви по-гладко. Само се замисли, колко много време и енергия би имала, ако част от задълженията, които си си вменила, бъдат поети от другиго. 

Четейки това, вероятно си успяла да установиш наличието на този проблем и в собственото си ежедневие и се чудиш защо се е получило така и как можеш да обърнеш тенденцията. Ето тук идва моята роля. Във видеото по-долу ще поговорим за капана “това само аз го мога”. Какво кара целеустремените дами (особено работещите майки) да попадат в него? Какво се случва, когато се озовеш в този капан? Защо е толкова важно да не отнемаш силата на хората, дори да знаеш, че ти ще се справиш по-добре? Защо е важно да оставиш всеки да действа и да се учи, спрямо собственото си темпо? Кога мъжете се затрудняват да влязат в ролята на глава на семейството и как влияе разликата в условията на израстване на момчетата и момичетата.

Задача: Замисли се – смяташ ли, че си заседнала в капана “това само аз го мога”? Какви убеждения стоят зад навика ти да се нагърбваш с всичко? Кои задължения биха могли да бъдат поети от другиго, за да не се претоварваш ти?

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

 

 

Защо чашата трябва да бъде винаги наполовина пълна

/0 Comments/in /by

Всички сме се срещали с принципа на чашата, която за едни е наполовина пълна, а за други – наполовина празна, в зависимост от вътрешната нагласа и начина си на мислене. Но защо е толкова важно ти да я виждаш наполовина пълна?

Искам да си представиш следната примерна ситуация: 

Ставаш сутринта, борда и отпочинала, всичко е наред, но в някакъв момент нещо решава да се обърка. Колата не може да запали, закъсняваш за работа, а когато стигнеш се оказва, че си забравила ключовете си за вкъщи. И както си била в чудесно настроение, изведнъж се оказваш разбалансирана, което прави съзнанието ти уязвимо и податливо на негативни мисли. Сега мислите ти преминават в друга нагласа. Започваш да се притесняваш какво може да се обърка още преди то да се е случило. Вече изпитваш само тревога и напрежение. Емоциите ти се завъртат около негативното и тръгват надолу по спиралата. Оттам не следва нищо добро.

Въпросът ми към теб в такива моменти е: Защо допускаш този дисбаланс до себе си? Самата ти знаеш най-добре как това твое състояние само пречи едновременно на теб и на близките ти.

Не оставяй негативните мисли да надделеят. Можеш да си спестиш всичко това, ако разбереш и започнеш да прилагаш няколко принципа. Именно тях ще ти обясня във видеото по-долу. Ще поговорим за това, колко важна положителната нагласа и как да я поддържаме, за да предотвратиш бъдещи падения. Ключов момент в това е умението за идентификация на емоциите, за което също ще намериш информация във видеото.

С тези знания ще съумееш да управляваш емоциите си по-добре, а това е фундаменталният елемент за генериране на резултати и благополучие в живота. Поддържайки позитивната си нагласа, не само ще постигаш личните си цели с лекота, но и ще допринесеш и за пълноценното отглеждане на децата си, докато се наслаждаваш на всеки един миг, прекаран с със семейството.

Задача: Помисли в какви ситуации най-често си склонна са се поддаваш на негативните мисли. Идентифицирай емоциите, които изпитваш в такива моменти. С какви положителни убеждения можеш да замениш негативните такива, когато те се появат.

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми.  Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите

9 начина да управляваш себе си по-добре

/0 Comments/in /by

В света на бизнеса е много важно да се управляваш добре. Ако обаче имаш и деца, това умение е още по-наложително.Тези, които го правят, ще имат възможността да станат лидери на утрешния ден. Управлението на себе си означава да се научиш как да комуникираш с другите и да разпределяш времето и енергията си по продуктивен и печеливш начин. Това означава също така да си фокусирана върху това, да направиш практиката си по-изгодна, да поддържаш клиентите си щастливи, да вършиш отлична работа, но и да отделяш нужното внимание на децата си, да прекарвате достатъчно споделено време заедно и да имате пълноценни взаимоотношения. Това изисква постоянно самонаблюдение и самоуправление.

Ето няколко съвета за това:

  1. Бъди самоосъзната. Самосъзнанието е от съществено значение за разбирането на това, какъв стил на лидерство работи за теб. Когато разбереш къде са твоите силни страни, какво ти е приятно да правиш и къде са твоите страсти, ти по-добре можеш да развиеш автентичен стил на лидерство. Първият човек, който ще ръководиш, си самата ти!
  2. Бъди отговорна за себе си. Постави стратегически цели. Вземи решение какво е важно да направиш и след това се увери, че го правиш.
  3. Отделяй време за себе си всеки ден. Постави надпис на вратата си и не позволявай на никого да те смущава. Посвети се на хобито си или на нещо, което те зарежда с енергия и носи добро настроение.
  4. Разпознай, когато надхвърляш възможностите си. Не е нужно да се натоварваш с всички задачи в офиса, както и с домашните задължения. Всяко едно задължение може да бъде делигирано. Разбира се, изключение от това прави управлението на компанията ти и възпитанието на децата ти. Абсолютно всичко друго може да бъде свършено от друг.
  5. Отвори себе си за трансформация. Слушай, наистина слушай, служители си, децата си, твоя партньор. Пусни стари идеи за лидерство и се насочи към екипната работа.
  6. Бъди слуга водач. Считай за твоя отговорност да обслужваш служителите, клиентите и децата си. Само мисленето по този начин ще те направи различен човек!
  7. Преследвай хобита и интереси извън бизнеса си. Те ще осигурят релакс и могат да вдъхновят творчески идеи, с които можеш да се върнеш в бизнеса.
  8. Вземи ваканция или събота. Твърде много хора прескачат времето за ваканция. То, заедно с хобита и други интереси, осигурява време за релакс. Ще откриеш, че творчеството идва през това време. Това е и чудесен момент да прекараш време с децата си.
  9. Наеми си ментор. Треньорите, обучителите и менторите са квалифицирани да ти помогнат да разбереш какво работи за теб, къде са силните ти страни и как да преместиш себе си и практиката си на следващото ниво.

Задача: Кой е твоят начин да управляваш себе си по-добре? Сподели го в коментар!

Това е само една много малка част от стратегиите, които получават дамите в моите менторски програми. Това са програми, с които аз помагам на работещи майки да постигат високите си цели, докато отглеждат децата си пълноценно.

Научи повече за програмите